Отказът за изплащане на компенсации на вложителите в исландски банки от Великобритания и Холандия, загубили средствата си в резултат на срива на кредитните учреждения заради финансовата криза, може да има неприятни последици за амбициите на Исландия за членство в ЕС, заяви представителят на ЕК Амадеу Алтафаж Тардио, информира РИА Новости.

Исландия обмисляше да пристъпи в началото на 2010 г. към преговори с ЕС за влизане в организацията.

Външните министри на 27-те страни членки дадоха през юли 2009 г. зелена светлина пред разглеждането на официалната молба на Исландия за членство в ЕС- страна с население малко над 300 хил. души, която стана жертва на финансово-икономическата криза и се оказа на ръба на фалита.

Досега от ЕС твърдяха, че Исландия може да бъде приета в общността още през 2011 г.

Все пак ЕК, според Тардио, трябва да даде оценката си за „способността на Исландия да гарантира съответствие по всички критерии за членство в ЕС, в това число и икономическите".

„В светлината на случващото се ние следим и анализираме много внимателно ситуацията с изплащането на компенсации на чуждите вложители", каза той пред журналисти в Брюксел.

Исландското правителство предложи в сряда да се проведе на 20 февруари всенароден референдум по въпроса за изплащане на компенсации в размер на около 4 млрд. долара на вложители от Великобритания и Холандия.

Парламентът на страната одобри по-рано законопроектът за изплащане на компенсациите на външните вложители, загубили средства от краха на исландските банки.

Но срещу приемането на закона се изправиха самите исландци - близо една четвърт от жителите на страната (60 хил. от 320-хилядното население) подписаха петиция, с която призоваха президента Олафур Рагнар Гримсон да не слага подписа си над закона, който можел да задълбочи и без това сложната икономическа ситуация в страната.

От своя страна Гримсон отказа да подпише предложения от парламента законопроект, заявявайки, че „нацията е най-големият съдия по приемането на закона".

След наложеното вето на президента съдбата на спорния законопроект, според конституцията на страната, трябва да се реши на всенароден референдум. Срокът на провеждането му предстои да се утвърди от парламента.

Заместник финансовия министър на Великобритания, който отговаря по въпросите на финансовите пазари, Пол Мейнърс предупреди в сряда, че ако исландците гласуват против законопроекта, то „страната на гейзерите" е заплашена да придобие статут на нелоялна страна, което може да повлияе на плановете на Рейкиявик по встъпването в ЕС.

Горещата полемика по въпроса на плащанията се разгоря, заради липсата на ясно дефинирани правила по застраховане на влоговете и в частност в случаи на фалит на частни исландски банки.

Отказът на Гримсон да подпише законопроекта за изплащане на компенсации на чужди граждани е вторият в историята на Исландия, когато президентът налага вето на одобрен от парламента законопроект.

Въпросът за изплащане на обезщетенията има огромно значение за властите на Исландия и поради друга една причина - споровете с Великобритания и Холандия станаха и повод за отлагане на финансова помощ от МВФ.

Според прогнози на анализаторите икономиката на Исландия, получаваща помощи от МВФ и други кредитори, няма да започне да расте до 2011 г.