След приватизацията на повечето банки в края на 90-те години у нас, в последното десетилетие се наблюдава бум в сектора. Постепенно доверието в банковата система се завърна, като експанзията на финансовите институции достигна своя пик през последните две-три години.

През 2000 г. активите на цялата банкова система възлизаха на 9.77 млрд. лв., а раздадените кредити на населението и фирмите бяха едва 3 млрд. лв. Умереният ръст в началото на десетилетието достига бума си през 2007 г., съвпадайки и с пика на световната кредитна и икономическа експанзия.

Заемите, раздадени от банките през 2007, се удвояват до 44 млрд. лв., като не спират да растат и през последните 2 години, но със забавящи се темпове. По последни данни, при активи на банковата система от близо 70 млрд. лв., раздадените заеми възлизат на 57 млрд. лв. (БВП за 2009 г. се очаква да е 63 млрд. лв.).

Ръстът на кредитирането изпреварваше спестяванията у нас, което доведе и до значително нарастване на задълженията на банките основно към майките си в чужбина. От 660 млн. лв. външни задължения през 2000 г., към октомври 2009 г. те достигат 15.8 млрд. лв., въпреки че през последната година се наблюдава спад.

Бумът в кредитирането, особено след 2005 г., доведе до усилване на икономическия растеж, но също донесе със себе си и негативни ефекти.

Твърде голямата ликвидност в системата и лавинообразното нарастване в кредитирането, примесено с огромен поток на чуждестранните инвестиции създаде и роден имотен балон. Цените на жилищата нарастваха с двуцифрени проценти през последните години и докато всички се облагодетелстваха от това не се мислеше за последствията.

Значителният ръст на вътрешното потребление се насочи и към покупката на стоки, в основна си част произведени в чужбина. Това доведе до значителни дефицити по търговския баланс, компенсиран от инвестиции и... външни кредити. Държавният дълг почти се стопи за този период, но частният експлодира и надхвърли като стойност БВП.

БНБ (на правителството едва ли е минало и през ум) не направи много за да охлади страстите. Задължителните минимални резерви бяха увеличени до 12% (и то късно), но това не помогна много.

Кредити се раздаваха на всеки и за всичко - нямаше правила. Не беше проблем да получите ипотечен заем със вноска от 400 лв. на месец при заплата от 500 лв. - явно със 100 лв. може да се издържате спокойно, според банките.

Създаването на кредитен регистър от БНБ също се осъществи твърде късно, когато вече банките спряха да дават кредити, а не малко лица имаха задължения към 5-6 кредитни институции.

В това отношение имаме възможност да си намерим извинения, че на Запад държавните органи също се провалиха. При положение, че целенасочена икономическа политика в България не е водена изобщо, във времена на икономически бум никой не би и помислил за регулации.

Със засилването на кризата у нас през 2009 г. обаче, започна и влошаването на кредитните портфейли на банките и съответно загубите им от обезценки. Нивото на лоши и преструктурирани кредити достигна около 10 на сто към декември 2009 г. и то по официални данни на БНБ.

По всички тези причини сега плащаме високи лихви. И въпреки популиските намерения на правителството и Дянков (какво стана с тези 12 мерки за намаляване на лихвите!?), те едва ли ще паднат в близко бъдеще значително.

В крайна сметка, загубите от лоши кредити, спадът на стойността на активите и по-високият риск в системата трябва да бъдат платени от нас чрез по-високите лихвени нива.

ГодинаАктивиКредитиДепозитиПечалбаВъншен дълг20009.773.027.12282.700.66200112.224.159.56319.380.57200214.566.0311.28266.600.81200317.329.3813.59379.821.55200424.9213.8119.53434.113.17200532.8518.3825.41584.245.23200642.1922.7733.19807.596.94200759.0944.8952.201143.5611.29200869.5655.7760.881386.7517.752009*69.6957.0459.78700.9715.78