Едва 6% от българските граждани смятат, че домакинството им ще има възможност да спести пари през следващата година, докато 92% вярват, че няма да могат или се съмняват, че ще имат условия да пестят.

Това сочат резултатите от проучване на компанията за маркетингови изследвания GfK, проведено през 2009 г. По този показател страната ни се нарежда на дъното сред общо 13-те изследвани страни от Централна и Източна Европа.

Пред нас са държави като Сърбия и Украйна, където увереност, ще че могат да спестяват, изказват двойно повече - съответно 11% и 13% от анкетираните. Босна също ни изпреварва с 16%. Класацията по финансов оптимизъм оглавяват жителите на Австрия (43%) и Словакия (35%).

Докато в повечето от изследваните държави способността за спестяване намалява в сравнение с регистрираната през 2005 г. - очевидно под влияние на световния икономически спад, за България резултатите са константни - и преди 4 г. българинът е бил също толкова песимист за финансовото си бъдеще, колкото и в условията на криза.

Водещите причини за спестяване във всички изследвани държави от ЦИЕ са "за черни дни" и спешни случаи, както и заради децата (образование, колеж).

Докато същото проучване през 2005 г. показва диференциация на основните мотиви за спестяване в зависимост от степента на развитие на съответната страна (за кола, старини, празници, къща, апартамент - в Австрия, Хърватска и Словакия; за ремонт на дома, лечение, дрехи - в България, Румъния, Русия, Украйна, Полша и др.), през 2009 г. вече няма почти никакви различия между развити и развиващи се пазари.

В много държави днес значението на спестяването клони към нула, тъй като хората едва имат възможност да спестят някакви пари. Поради това оценката на различни спестовни и застрахователни продукти е отражение на тази тенденция. Все пак, всички имат нещо общо през 2009 г.: хората предпочитат надеждността пред риска.

Следователно, не е изненадващо, че в много страни на преден план излизат прости и прозрачни начини на спестяване, като например закупуване на имот или спестовни книжки/срочни депозити.

Доверието във финансовия пазар на много места е силно ограничено, показва още изследването. В повечето от половината разглеждани страни (сред които и България) между 11% и 20% от запитаните кътат пари вкъщи, а в Сърбия и Украйна процентът на хората, които предпочитат този начин на спестяване, е между 51% и 65%. Единствено поляците показват по-голямо доверие към финансовите институции - там делът на "спестяващите у дома" е под 10%.

Важно да отбележим също така е загубата на доверие през 2009 г. към алтернативни и по-усъвършенствани възможности за спестявания и инвестиции. Интересът към ценните книжа се очакваше да е от голямо значение за следващите години, но това развитие бе прекъснато от кризата тази година. Въпреки, че се наблюдава нарастващ интерес към тези алтернативни възможности за инвестиции в последните години, интересът към инвестиране в акции и облигации е намалял. "В тези времена в ЦИЕ никой не е заинтересован от модерни и по-рискови възможности за спестяване и инвестиране", коментира Александър Цее, ръководител на екипа за финансови изследвания в групата GfK Централна и Източна Европа.

Според проучването, четири от всеки пет жители на страните от ЕС в ЦИЕ имат достъп до банкови услуги; в Югоизточна Европа същото важи за едва 50%. "В Австрия почти всички на възраст над 15 г. имат бизнес отношения с финансова институция. В Централна и Източна Европа има значителни разлики между различните държави", посочва Цее.

В Словения 100% от всички жители над 15-годишна възраст имат бизнес отношения с финансова институция. Следват Словакия, Чешката република, Хърватска, Украйна и Унгария с над 80 процента, и Босна и Херцеговина, Русия и Сърбия - с над 70%. Данните от изследването сочат, че България е на дъното с 50%.

Нараства значимо използването на банкови продукти. Най-често използваният банков продукт е банковата (текуща) сметка. Броят на използващите я хора, в сравнение с други продукти, е нараснал в най-голяма степен през последните години.

Особено забележим е този ръст в нашата страна - докато през 2005 г. текуща сметка са ползвали 5% от хората, през 2009 г. този процент е вече 40. Все още обаче твърде малко потребители имат банкова сметка в сравнение с Австрия и други западноевропейски пазари, констатират анализаторите.

Източник: Insurance.bg