Високите лихви по банковите кредити, като и тенденцията за увеличение на таксите и комисионните, които плащат клиентите на обслужващите институции, водят до не малко негативни емоции по техен адрес.

Коментари по темата можем да срещнем навсякъде, във медии, блогове, форуми, често остри и обидни, но има и такива, в които се намира резон.

Вчера от Profit.bg цитирахме изказване на Левон Хампарцумян, че „Лихвите по кредитите се увеличават, защото нараства усещането за риск в средата. Има някакви опасения за ликвидността в Еврозоната и има нарастващ брой лоши кредити, които се отразяват на резултатите на банките и от там водят до една малка компонента, която увеличава лихвите.".

В отговор наш „възмутен" читател добави следния коментар (цитатът е с малка редакция): „Рискът вдигал лихвите. Рискът за кой?... Аз какво съм рискувал, освен че съм взел кредит? След като не рискувам, защо да плащам повече... а ти като си рискувал и си дал повече лоши кредити, сега трябва да поемеш с печалбата на банката грешките, които си направил... няма такава наглост като вашата, да карате нас клиентите, да плащаме за лошите ви управленски решения и лошите ви кредити... след като не участвам в печалбата на банката, защо искаш солидарно да поемам загубата???"

Подобен коментар бе пуснат и в друга наша новина, свързана с банковия сектор - „Ние формирахме една огромна печалба за банковия сектор в период, когато в целия свят банките бяха на загуба. То не бяха лихви, не бяха такси, не бе чудо. Ние в България доказахме за пореден път, че печалбите им са си техни, но загубата им е за наша сметка."

През миналата година банковата система формира 780.2 млн. лв. чиста печалба, която спадна с над 40% именно поради обезценки на лоши кредити в общ размер на над 1 млрд. лв. До април 2010 г. обезценките са още 384.3 млн. лв., като въпреки това, банковата система е на печалба от 217.6 млн. лв.

Доста критичен към практиките на банките у нас е Любомир Христов, бивш член на управителния съвет на БНБ. "Проблем за мен е промяната на лихвените проценти, които банката произволно и изненадващо вдига без предупреждение".

Според Христов увеличението на лихвите по кредитите е политически въпрос, защото Народното събрание смята да приеме Закона за потребителския кредит.

„С това показват, че в България не се знае и какво е договор. Когато се казва, че банката след като е сключила договор и по неясен начин сама променя цената по него, т.е. лихвата - това вече не може да се нарече договор", продължи Христов. Според него, хората у нас са третирани като крепостни селяни.

Доста остри са думите на Любомир Христов, но е факт, че настроенията в обществото са крайно негативни в момента по посока на кредитните ни институции.

Оправданието с външни фактори не може да свали отговорността на родните банки за лошото управление на риска. Не е далеч времето, когато банките раздаваха кредити, като приемаха, че 100 лв. на месец са достатъчно за издръжка на човек, а с останалата част от възнаграждението може да изплаща ипотека.

Не може да се оспори и факта, че банковото лоби във всяка власт е силно. До сега не са приемани закони или предприемани действия, които да накърняват по някакъв начин интересите на банките, дори напротив.

Също така, може да се каже, че и БНБ се изявява като фанатичен защитник на банките. Кредитните институции са едва ли не „свещени крави" в нашето общество, за тях може да се говори само добро или нищо (справка случая с изказването на американския посланик у нас и отговора на БНБ).

Банките не са "свещени крави", колкото и да е важна ролята им в икономиката. Те са субекти, които трябва да се подчиняват на законите в държавата, а тези закони трябва да са справедливи и за двете страни в случая - и банки, и клиентите им. Както и индивидите носят последствия за действията си, така и институциите трябва да понасят отговорност за решенията си.

За съжаление и западната практика в момента не наказва безразсъдните - банките бяха спасени на гърба на данъкоплатците, защото "са твърде важни", за да бъдат оставени да си понесат последствията.

Нека завършим с цитат от скеч на двама британски комици относно финансовата криза, в който единият е банкер отговарящ на въпроси на журналист. Когато журналиста пита банкера какво смята за моралния риск (moral hazard), банкерът отговаря - „Знам какво е риск, но какво значи другата дума?".