В навечерието на срещата на Г-8 и Г-20 се потвърди, че двама от най-важните техни участници - САЩ и Япония - не могат да се справят с проблема със стремително нарастващия държавен дълг. Това пречи на стабилизацията на световната финансова система, пише "Незавасимая газета".

Нещо повече експертите не изключват, че Вашингтон в бъдеще ще се сблъска със същия проблем, както и през 2009 г. - спад на интереса на чуждите държави към инвестирането на свободни средства в американски държавни облигации. Това може да разтърси международната финансова система. Срещата на върха на Г-8 ще се открие утре в канадския град Хантсвил и след два дни участниците ще се преместят в по-големия Торонто, където ще се състои срещата на Г-20.

Най-важните точки в техния дневен ред са по принцип едни и същи: осигуряването на по-нататъшно излизане на световната икономика от кризата, включително укрепване на финансовата стабилност. По останалите аспекти програмите на двата форума не си съвпадат: Г-8 ще се заеме с въпросите на сигурността, включително на първо място неразпространението на ядреното оръжие и борбата с тероризма, а Г-20 - конкретизиране на мерките за реформиране на международната финансова система. В навечерието на срещата се разкриха противоречията в подходите на техните участници.

Докато САЩ се обявяват за продължаване на усилията за стимулиране на икономиката, европейските страни, преди всичко Германия и Франция, настояват за приоритет на мерките по стабилизация, включително по-нататъшно преустройство на международните финансови институции. /Както показа срещата в Санкт Петербург между президентите на Русия и Франция Дмитрий Медведев и Никола Саркози, Москва е по-солидарна с позицията на европейците/.

САЩ възнамеряваха да внесат за обсъждане на форумите въпроса затова, как Пекин подкопава световната търговия, подкрепяйки изкуствено занижения курс на юана. Но китайците успяха да избегнат критиките по свой адрес. Те обявиха, че се отказват от строгото обвързване на своята валута спрямо долара и ще преминат към постепенна ревалвация на юана спрямо кошница от чуждестранни валути.

Умелият тактически ход на ръководството на КНР отново постави в центъра на внимание въпроса за състоянието на финансите и валутите на двете най-големи икономики в света - американската и японската. И в двата случая той се свежда до проблема с големите дефицити на държавните бюджети. Според официалните данни, от 2003 г. държавният дълг на САЩ расте средно с 500 милиарда долара годишно и към 25 май 2010 г. прекрачи прага от 13 трилиона долара. Това е около 83% от БВП на страната.

Органите на Конгреса изчислиха, че държавният дълг ще расте и занапред и към 2014 г. ще достигне 18 350 трилиона долара или 99,8% от БВП. Но влиятелни експерти смятат 90-процентовия праг за критичен - след като той бъде надхвърлен, кредиторите започват да губят доверие към валутата на дадена страна. Показателен е анализът, съдържащ се в доклада под названието "Колко опасен е дългът на американското правителство?", публикуван тази седмица от Съвета по външна политика.

Неговият автор, известният икономист Франсис Уорнък отговаря утвърдително на този въпрос. Според него, особена черта на американския държавен дълг е факта, че държателите на облигации /бонове/ на Държавната хазна на САЩ са в значителна степен чужденци - правителства или частни лица. Към февруари 2010 г. правителството на КНР е държало 23,4% от американския държавен дълг, а Япония /основно частни лица/ - над 20%.

Голям длъжник е и японската държава. Нейният дълг достига 113% от БВП и нещата се спасяват само от това, че по-голямата част от него - 90% е вътрешен дълг, при това той частично се компенсира от вътрешните спестявания. Както отбелязва Уорнък, главоломният ръст на американския държавен дълг подкопава в другите страни доверието в долара като резервна валута. Според него, още от началото на 2009 г. се наблюдава загуба на интерес към долара в другите страни.

Именно от тогава датира и предложението на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва да се премине към други валути в търговията, а също прогнозите на международните експерти - към 2015г. - за преход към използване на еврото в качеството на втора световна резервна валута. Ръстът на интереса на кредиторите към еврото беше прекъснат заради финансовата криза в Гърция, разпространила се след това в цялата еврозона, отбелязва Уорнък. Но сега Eвропа вече е преминала най-лошите времена и върви към възстановяване на икономическите и финансовите си позиции, смята той.

С приключването на възможността да си поеме за кратко дъх, която получи доларът, отново стои въпросът за неговото здраве.

Източник: БГНЕС