Мъдрият български народ е казал отдавна следното: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!" Ето защо от Profit.bg решихме да попитаме ангажираните със състоянието и развитието на капиталовия пазар у нас браншови организации, с какво те могат да допринесат за благоденствието на българския фондов пазар?

Поводът да зададем този въпрос е насадилата се вече досада от въртенето на една и съща плоча за това какво нямаме и какво ни липсва. С този материал искаме да изведем на преден план един друг въпрос - какво реално могат да направят отделните организации и с какви сили разполагат?

Асоциациите с пропагандния плакат на чичо Сам от началото на миналия век са допустими. Подобно на онези години и днес времето ни налага необходимостта от доброволци и общи усилия, и действия „в името на". Това не е проява на излишен патос.

С коментари се включиха Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България - АИКБ (като представител на публичните компании) и Николай Ялъмов, председател на борда на директорите на Финансова група Капман (като представител на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници - БАЛИП и на Българската асоциация на управляващите дружества - БАУД). За съжаление в материала не успя да се включи с мнение и представителят на пенсионните фондове в България.

„Трайният интерес към капиталовия пазар в България и последователната работа в тази проблематика до голяма степен определят организационния облик на АИКБ, най-малкото по отношение на останалите представителни на национално равнище работодателски организации", каза Васил Велев. „Самата АИКБ е създадена като организация на емитенти и вече почти 14 години работи в тясно сътрудничество с инвестиционната общност и с институции както на национално, така и на европейско равнище". Асоциацията е член на борда на директорите на EuropeanIssuers - единствената общоевропейска организация на сдруженията на емитентите.

Наднационално

Мениджърът сподели, че европейските публични компании като цяло изпитват и заявяват необходимост от адекватни инструменти, чрез които да влияят върху законодателните и регулаторните процеси, като добави, че „по очевидни причини, европейските и националните регулатори се вслушват повече в предложенията на наднационални обединения. В този смисъл хвърляме мост между европейски добри практики и българската действителност. Още повече, че капиталовите пазари се глобализират, а в случаите с по-скромни мащаби - борси сключват стратегически съюзи и обединения".

Роля

Васил Велев не еднократно е заявявал позицията на представляваната от него асоциация за значението на развития и функциониращ капиталов пазар върху реалния бизнес. „АИКБ споделя позицията, че добре развитият и функциониращ капиталов пазар е важен механизъм за насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса", посочи и днес той. „Българската действителност е следната: сравнително млад и ограничен капиталов пазар, ниска инвестиционна култура на българите, недостатъчна информираност от страна на самия бизнес за емитирането на акции".

И макар тази черна окраска, която прибави Васил Велев в коментара си, той призова също така, че предвид започналото икономическо оживление, действително се налага инвестиционната общност и всички заинтересовани страни да подновят дискусията за българския капиталов пазар.

В каква посока виждаме развитието на търговията с ценни книжа?

Ускорено осъществяване на приватизационни сделки през фондовата борса, включително, но не само, продажбата на остатъчни дялове от държавни дружества. Листването на енергийните дружества, например, ще даде със сигурност тласък на развитието на капиталовия пазар. Ще даде възможност на повече български пари да останат в България. Българските институционални инвеститори, като пенсионните фондове, например, ще имат повече възможности за инвестиции на Българска фондова борса - София (БФБ). Всичко това според Васил Велев ще има сериозен ефект върху състоянието и облика на фондовия ни пазар.

Законодателство

В законодателен и регулаторен план, мениджърът смята, че е необходимо да бъдат преразгледани ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, включително и на Сребърния фонд, като бъдат въведени минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества.

„Намаляването на размера на такси и комисионни, събирани от Комисията за финансов надзор (КФН), БФБ и Централен депозитар (ЦД), облекченото отписване от регистъра на КФН на компании, снети от търговия на БФБ (естествено при конкретни условия и критерии), преодоляването на свързаните с техническата обезпеченост на ЦД проблеми, определено би повлияло благоприятно върху развитието на капиталовия пазар", изброи Васил Велев. „Изпълнението на тези мерки ще нормализира средата и ще създаде фундамента за по-амбициозни стъпки - използване на по-модерни финансови инструменти, създаване на обединения с други борси и пр."

Емитенти

Макар дотук представителят на АИКБ да наблягаше върху задачите пред отделни институции, той не пропусна и въпроса за ангажиментите пред публичните компании.

„Инвестиционният климат има и други показатели - отговорност и независимост на корпоративните ръководства на публичните компании, защита на правата на акционерите, равнопоставеност на минотарните и чуждестранните акционери, разкриване на информация и зачитане на заинтересованите лица. Това са стандартите за добра практика и средство за общуване, залегнали в Националния кодекс за корпоративно управление", каза Васил Велев.

АИКБ, припомни той, е сред създателите на Българския национален кодекс за корпоративно управление, като впоследствие неин представител стана и първият ротационен председател на Българската национална комисия по корпоративно управление.

„Оттук насетне утвърждаването на Националната комисия за корпоративно управление като постоянно действащ независим орган, създаден на принципа на публично-частното партньорство, изисква всекидневна работа", изтъкна Велев. „Бихме пожелали една от първите задачи на комисията да стане разработването на механизми за мониторинг върху прилагането на Кодекса за корпоративно управление, както и утвърждаване на система за поощрение на добрите практики, която да допълни съществуващия чисто санкциониращ механизъм".

България или Румъния

Представителят на инвестиционната общност Николай Ялъмов споделя много от казаното по-горе, макар да започна с публичните компании.

„Фондовият пазар в България за съжаление в момента не е на картата на нито един инвеститор както местен, така и чуждестранен", обяви Николай Ялъмов тежката присъда на капиталовия ни пазар. „Единственото, което можем да направим за да настъпи промяна е да си помогнем сами".

Но как?

„Като дружествата, листнати на борсата се стремят да придобият все повече характеристики на публични компании, като държавата в средносрочен план листне на борсата атрактивни за инвеститорите дружества и мигновено вземе решение част от Сребърния фонд да бъде определен за инвестиции в български емитенти", смята още той.

„Ако с общи усилия тези неща не се случат, инвеститорите ще продължат да купуват акции в Румъния...."

И както се казва, дойде време да се запретнат ръкавите и всеки да се захване за работа. А, да!? Някой няма ли да каже на диджея да смени плочата, че омръзна на всички!