Наскоро попаднах на тема във форум „Как да обявя фалит?”. Авторът на темата в никакъв случай не се оплакваше от липсата на опитен счетоводител, а се интересуваше как да защити семейството си и семейното имущество от кредитор заради невъзможност да си изплаща задълженията по заем.

Банкрутът на физическо лице не е ново понятие за развитите икономики. От държавите – членки на Европейския съюз само в България и Румъния то не е законово регламентирано. Румъния, обаче, излезе с едни гърди пред нас, защото едно амбициозно адвокатско бюро вече инициира проектозакон, въвеждащ статута на фалит на физическо лице.

В Русия, например, още от края на миналата година се обсъжда такъв законопроект заради масовото принудително събиране на задължения на физически лица по заеми. В него е регламентирано, че основното жилище, мебелите и определена сума от месечните доходи на физическо лице в банкрут са неприкосновени. Процедурата по несъстоятелност на физическо лице там би изглеждала по следния начин: лицето подава молба за обявяване на несъстоятелност в Арбитражния съд, след което производството се огласява публично.

В срок от един месец кредиторите са длъжни да предявят претенциите си към длъжника. След изтичането на този срок се налага мораториум на новите искания, назначава се временно управляващ дълга, който заедно с лицето изработва план за неговото преструктуриране. Имуществото на длъжника, което не е неприкосновено, се разпродава на търг с явно наддаване.

Регламентирана е и последователността на изплащане на сумите към кредитори. С предимство се удовлетворяват дългове по искове, които биха увредили живота и здравето на кредитор, следвани от компенсациите за причинени морални вреди, а на трето място са поставени задълженията към банките.

Целта на нормативната регламентация на фалита на физическите лица е да защити интересите и на кредитополучателите, и на кредиторите, и на поръчителите и роднините на длъжника. В държавите с развити кредитни пазари дори има случаи на опрощаване на част от необслужваните дългове при условие, че кредитополучателят съвестно изплаща останалите. Доколко, обаче, са защитени интересите на кредитополучатели и кредитори у нас и ще ни принуди ли лавината от лоши заеми да регламентираме и ние банкрута на физически лица?

Принудителното събиране у нас

В САЩ банкрутите на физически лица достигнаха връхната си точка от 2005 г. насам. Очаква се до края на годината да бъдат подадени още 1.6 милиона молби. Румънските законотворци реагираха, защото само през тази година банките в северната ни съседка са погнали над 100 000 граждани. Колко са те у нас? Няма точни данни.

Според Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център, в различните финансови институции, които се занимават с кредитна дейност, принудителното събиране започва по различно време. Освен това, то се осъществява в три стъпки – започва се с телефонно събиране, при неуспех се преминава към т. нар. door to door събиране (специализирани фирми посещават длъжника и търсят вариант той да продължи да обслужва задълженията си) и едва след неуспеха и на тази стъпка се преминава към съдебно събиране на задълженията.

В зависимост от задължението – дали е потребителски кредит, кредитна карта и т. н., се прави запор на заплата, опис на домашно имущество или ако е жилищен кредит – имотът се продава на търг. Процедурата е твърде различна в различните финансови институции, за отделните начини на събиране се отделя различно време и не може да се каже точно към колко клиенти е предприето съдебно събиране, обясни Тошев.

Напоследък чухме, че съдебната система е задръстена и се очакваше през летните месеци около 20 хиляди нови случаи да влязат в нея. Става въпрос за много хора, но трябва да се има предвид, че голяма част от тях дължат малки суми. Не можем да кажем, че това са домакинства в тотална криза, а имат задължения от порядъка на 200 – 1 000 лв., допълни още изпълнителният директор на Кредит Център.

Законовата регламентация на банкрута на физическо лице - решение на проблема с лошите кредити?

Според икономиста Георги Стоев, законовото уреждане на банкрута на физическото лице няма да реши проблемите с икономическата несъстоятелност на хората, които не могат да си връщат кредитите.

Истината е, че според традициите в България кредит на физически лица се отпуска или срещу залог – ипотека или особен залог на друго имущество, или срещу запис на заповед, обясни Стоев. При залога е ясно, че имуществото преминава в ръцете на кредитора. Дори и при друго законодателство в сферата на фалитите това няма да се промени, просто банката ще вземе жилището и ще го пусне на свободния пазар за продажба.

В случаите, когато се подписва запис на заповед, моето лично мнение е, че законови промени не биха могли да облекчат работата на съда и ми се струва, че скоростта на изпълнение на такива казуси е по-скоро големият въпрос и пред кредиторите, и пред длъжниците, а не толкова липсата на регулация в областта, допълни още той.

Под натиска на пазара

Тихомир Тошев е на мнение, че случаите на банкрути на длъжници не са толкова много, че да се приемат като заплаха за пазара и под този натиск да се стигне до приемане на закон за несъстоятелността на физическите лица. Но, според него, реално проблемът съществува, макар и да не е нормативно признат.

При фирмени фалити фирмата просто спира да съществува, но не и физическото лице. Те остават и трябва да изплащат задълженията си. Със спада в цените на имотите, обаче, длъжниците по ипотечни заеми, дори и да продадат жилището, пак имат непокрити задължения от порядъка на 30 – 40 000 евро, за които нито кредиторите, нито длъжниците имат ясна представа как и за колко време ще върнат, обясни той.

Европейската практика

България е на път да остане единствената държава – членка на Европейския съюз, която не е регламентирала законово банкрута на физическите лица. В един момент, обаче, ще трябва да синхронизираме нашето законодателство с европейското, но в следващите месеци, поне според Тошев, подобен нормативен акт няма да бъде приоритетен.

Когато се намери някой законотворец да проучи европейския опит, опита на съседните държави, ще подготви такъв законопроект и у нас, обясни той. Според Георги Стоев, обаче, независимо дали България е изключение или част от тенденцията, по-тежките проблеми са скоростта на съда и удовлетворяването исканията на кредиторите в бързи срокове.

За ползите и вредите от закон за банкрутите на физически лица

Георги Стоев смята, че физическото лице, особено лош длъжник, едва ли ще има необходимата база от активи, за която да се образува процедура по несъстоятелност. По думите му, при създаването на закон за банкрут на физически лица, трябва да се вземат поуки от проблемите в частта несъстоятелност от Търговския закон, касаещ юридическите лица. Процедурите трябва да са бързи, за да се облекчат и двете страни.

Тихомир Тошев, обаче, е на мнение, че след като нямаме такъв закон – значи играчите на кредитния пазар все още не са подготвени за него. Той вижда ползи и за двете страни - за кредитиращата страна това означава, че по-бързо ще приключи работата по събирането на задълженията. На длъжника, който е в безизходица и не знае как да процедира и какви са вариантите, ще бъдат предложени възможни решения.

Източник: DarikFinance.bg