Разговаряме с Валентин Стоянов, главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и секретар по икономическа политика на СДС:

Г-н Стоянов, как ще коментирате новата енергийна стратегия, какви са основните принципи и идеи, залегнали в този документ?

Проектът за нова енергийна стратегия е сравнително балансиран, адекватно поднесен и отразява основните принципи от енергийната политика на Европейския съюз. Поет е и ясен ангажимент за институционална подкрепа на ядрената енергетика.

Документът обаче има и доста трески за дялане. В него се съдържат твърде много приоритети, да не кажем, че на практика всичко е приоритет. По този начин може да се окаже, че усилията на държавата ще бъдат разпиляни в твърде много направления.

Друг проблем е близкият хоризонт на стратегията. Вместо 2020г., по-удачен би бил хоризонт през 2030г.

На практика не се споменават изключително важни неща като напр. раздържавяването в енергетиката. Точно по линия на приватизацията могат да бъдат привлечени огромни частни капитали в отрасъла, правейки го по-ефективен и конкурентен.

Стратегията е един доста абстрактен документ. Всички обаче се интересуват от конкретиката на големите енергийни проекти. Какво е тяхното място в стратегията на министерството?

Каквото и да кажем по темата би било спекулация, тъй като стратегията се фокусира по-скоро върху определени принципи и по-абстрактни цели, отколкото върху конкретни проекти. Енергийните проекти може да коментираме не през призмата на енергийната стратегия, а с оглед на преговорите, чиито свидетели ставаме през последния месец. Аз лично оставам с впечатление, че се оформя нов „Голям шлем", включващ четири проекта. Два са в газовата сфера - Набуко и Южен поток и два в електроенергетиката - Белене и Горна Арда. Изводите са на база заявките на правителството и лично на премиера в полза на въпросните проекти. В последните седмици се подписаха и документи по някои от проектите, а преди 2-3 месеца беше ратифицирано споразумението за Набуко.

На практика тези четири големи проекта срещат подкрепа от страна на управляващите. Моето лично мнение е, че трябва да се отчита един много важен факт - този, че България е гранична държава. Това трябва да е основно геополитическо съображение за страната ни, когато дефинираме и приоритетите си в енергийната сфера. От тази гледна точка стратегията ни не може да е напълно идентична с енергийните стратегии на държави като напр. Португалия, Белгия или Австрия. Трябва да бъдат отчитани всички специфики на България, включително географското ни положение в един граничен регион в периферията на Европейския съюз.

Какъв ще бъде подходът към местните ресурси - използване или консервиране?

Това е много важен въпрос, на който като че ли не се обръща голямо внимание. И той също може да бъде изтъкнат като „бяло петно" в стратегията. В нея се споменава, че ще бъде изготвена отделен документ за използване на местните ресурси, без обаче да се конкретизира срок за изготвянето му.

На първо място тук става дума за въглищата, чиито основни залежи са в Маришкия басейн. Много сериозен потенциал имат обаче и Ломски лигнити, чието разработване би имало сериозно влияние върху Северозападна България. Тепърва предстои ръст в дела на възобновяемите енергийни източници...

Как обаче си обяснявате скандалната поправка в Закона за водите, която на практика забранява изграждането на Горна Арда?

Не мога да си я обясня по никой начин. Факт е, че с новоприетия чл. 118ж. от Закона за водите се нанася много сериозен удар върху развитието на хидроенергетиката в България и в частност върху проекта «Горна Арда». Несериозно е обяснението от МОСВ, че "Горна Арда" ще получи разрешително като „каскада от язовири с вецове", а не като „каскада от вецове" и заради това забраната за изграждане на каскади от водноелектрически централи не я засягала. Екологични организации веднага определиха това изказване като заобикаляне на закона. Негативните коментари в австрийската преса също не закъсняха. Мога да Ви предоставя статии в двата най-авторитетни австрийски вестника "Дер Щандард" и "Ди Пресе". Представители на EVN също изказаха опасения, касаещи приетите законови поправки... Изглежда се касае за липса на координация между различните власти в България. Поправките в Закона за водите минаха на второ четене в Народното събрание, но все още президентът може да наложи вето.

Като коментираме адекватното използване на местните енергийни ресурси, не може да споменем и случая с Мелроуз Рисорсиз, който за щастие намери решение. Останах обаче с впечатление, че това се случи едва след намесата на британския посланик. Знаете, че компанията откри залежи от природен газ в Черно море. В енергийните среди този факт е известен от доста време, но по неясни причини концесията на Мелроуз върху двете находища дълго се бавеше. Аз лично нямам обяснение за причините. Истината е, че ако беше изпуснат и този летен сезон, сондажите щяха да се забавят с още поне година.

Няма как да не Ви попитам и за електроразпределителните дружества и тяхното място в енергийната система на България.

Енергийната стратегия не обръща специално внимание на ЕРП-тата. Те са обект на един одитен доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според мен обаче е неприемливо информация за съдържанието на този доклад да залива седмици наред всички медии, а самите дружества да не са запознати с него. Това не е в интерес и на потребителите, тъй като и те самите не получават достъп до тази информация. Нали в крайна сметка идеята е да бъде подобрена услугата и оптимизирана цената й? Ако въпросните доклади са толкова страшни, нека ги публикуват. Така ще дадат възможност и на ЕРП-тата да се аргументират. В противен случай ще продължим да бъдем свидетели на медиен водевил, който по никой начин няма да е от полза на потребителите. Кой има интерес от това?

Политическата класа би трябвало да е доволна от съществуването на ДКЕВР и от факта, че ЕРП-тата са в преимуществено частни ръце. По този начин правителството винаги може да си измива ръцете с тях и да насочва именно към тях народното недоволство от постоянното увеличаване на цените. В противен случай хората всеки път щяха да протестират пред Министерски съвет и Народното събрание. От тази гледна точка електро-разпределителните компании играят ролята на буфер за общественото недоволство и предпазват властимащите от него. Точно поради тази причина политическата класа трябва да е много внимателна, когато се заиграва с несъстоятелни тези като „национализация на ЕРП-тата". Защото бумерангът на популизма винаги се връща... А иначе се присъединявам към мнението, че електроразпределителните дружества могат да подобрят допълнително качеството на услугите си. Това е в интерес на българския потребител, а не популистките залитания.

Валентин Стоянов е завършил СУ „Св. Климент Охридски", специалност „Право". В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант Право на Европейския съюз и Международни икономически организации в Университе Хамбург. Работил е във финансовия и енергийния сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и секретар по икономическа политика на СДС.

При разговора си с Profit.bg той уточни, че мненията му по енергийната политика на страната не обвързват нито парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, нито Съюза на демократичните сили.