БСК: Нужна е дългосрочна програма при пенсионирането
Нашата принципна позиция е, че е необходимо да се разработи дългосрочна програма за решаване на проблемите, свързани с ранното пенсиониране, на основата на практиката на страните от ЕС, се казва в становище на Българска стопанска камара.
С тази програма следва в дългосрочен план постепенно да се разрешат проблемите по категоризацията на персонала и последствията от тази практика. Категоризацията на персонала и свързаното с това ранно пенсиониране не се прилага в ЕС. Решаването на проблема с професионалните пенсионни фондове следва да бъде част от тази програма.
Състояние на фондовете.
По данни на КФН в тези фондове са натрупани към 30.06.2010г. активи в размер на 465 237 хил. лв. В тези активи е включена натрупана доходност от 27 178 хил. лв., получена от инвестиране на средствата на професионалните пенсионни фондове.
Осигурените лица в професионалните пенсионни фондове са 232 187 души.
Годишно във фондовете се превеждат средства в размер на 76 312 хил. лв. Средно месечно по партидата на едно лице постъпват 68-70 лв. Средният размер на натрупаните средства по партидите е 2006 лв., като за жените е 1677 лв., а за мъжете - 2055 лв.
Структурата на инвестиционния портфейл е следната:
Вследствие продължаващата финансова и икономическа криза, средномесечната доходност от инвестиране на средствата на професионалните пенсионни фондове за периода 2008-2010 г. е минус 4.27 на сто. Такива са тенденциите и във всички финансови институции в останалите страни от ЕС.
Според нас, не трябва да се вземат прибързани решения, които могат да доведат до сериозно негативно отношение към изградения модел и към доверието към пенсионната система. Подобен прибързан акт, без да се оценят възможностите за решаване на проблема, както многократно предлага БСК, може пряко да засегне:
Работодателите:
Вноските, които се правят във професионалните фондове, са за сметка на работодателите в полза на техните работници. Провеждането на сериозна промяна във философията и принципите на пенсионното осигуряване за тези работници, без предварително обсъждане с работодателите, е нарушение на трудовото законодателство. Подобен подход увеличава възможностите за разширяване на сивия сектор. По същество се извършва национализация на средства, внасяни от работодателите в полза на работниците по техни индивидуални партиди.
Осигурените лица:
Извършва се престъпление срещу личната собственост на осигурените лица. Съгласно КСО, на всеки един от работещите първа и втора категория труд е разкрита лична партида от натрупаните средства в професионалните фондове. Вноските в професионалните фондове са лични и те могат да се наследяват от роднините на работниците. Прехвърлянето в солидарен фонд означава работещите първа и втора категория и техните наследници да загубят правата върху тях и да се въведе отново забравеният социалистически принцип на уравниловката. Това може да се сравни с посегателство върху частната собственост, гарантирана от Конституцията.
Инвеститорите:
Прехвърлянето на активите на професионалните фондове към НОИ представлява безпрецедентна намеса на Правителството във финансовата система, с последствия, които пряко ще повлияят върху стабилността на небанковия и банковия сектор. Подобни действия са прокризисни.
Трансферът на акции, ценни книжа, недвижимости и други дългосрочни финансови инструменти от фондовете към НОИ ще създаде сериозни финансови проблеми, които пряко ще влияят на размера на активите на фондовете. Подобен акт ще доведе до сътресения на капиталовия пазар, ще се загуби доверието на нашите и чуждестранните инвеститори. Очаква се и допълнително напрежение в банковата система, тъй като 22 на сто от активите (около 100 млн.лв.) са инвестирани в банкови депозити.
Има сериозна опасност пенсионните дружества да прехвърлят „болните" си и неефективни портфейли в професионалните фондове, коите след евентуалната реформа те няма да управляват, респективно - няма да отговарят за тях.
Пенсионната система:
Основната цел на дискусията по пенсионната реформа беше да се укрепи разклатеното доверие на работодатели и работници към нейната стабилност и дългосрочност, да стане привлекателна и сигурна. Отново с прибързани решения се губи доверието.
В съществуващото осигурително законодателство има редица „капани", които от години не се премахват и които пряко засягат интересите на редица групи осигурени лица. Отлагането във времето и нерешаването на тези проблеми доведе до настоящата криза.