Финансовите министри и управителите на централни банки от страните от Г-7 днес проведоха събиране при закрити врата, преди насрочената за по-късно официална среща на Г-20 в Южна Корея.

Г-7 е сформирана през 1976 г. и в нея влизат САЩ, Япония, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Канада. Китай не е част от групата, но отсъствието на страната изпъкваше, тъй като тя е едно от главните действащи лица в продължаващия световен спор по отношение на стойностите на валутите.

Днешната събиране не е част от официалната програма на двудневната среща на Г-20.

Днешното събиране е имало за цел координирането на валутните стратегии между развитите страни, на фона на течащата валутна война, според източници.

Отделно от срещата на Г-7, министрите на САЩ, Франция и Канада са провели двустранни срещи с южнокорейския финансов министър.

Министър на финансите на Япония Йошихико Нода е заявил пред журналисти, че на срещата на Г-7 ще се обсъжда генерални икономически въпроси, наблягайки на факта, че срещата няма да е съсредоточена върху валутните въпроси.

Нода също така е заявил, че предложението на САЩ за определяне на таргет за текущата сметка е "нереалистично," въпреки че част от работата на Г-20 е да призове страните да да работят за избягването на състезание по обезценяване на валутите им. "Трябва първо да обсъдим това, но определянето на цифрови таргети изглежда нереалистично."

От САЩ бяха заявили в сряда, че на срещата на Г-20 ще се обсъжда определянето на таргет за дефицит или излишък по текущите сметки в размер на 4% от БВП.

Срещата идва в момент, когато големите световни икономики се борят за надмощие в разразилата се валутна война. В основата на това противопоставяне е увеличаващия се натиск върху Китай и други азиатски страни, в това число Южна Корея до позволят на валутите си да поскъпнат.

Еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен днес заяви, че страните от Г-20 трябва да избягнат по-нататъшното си въвличане в тези валутни спорове. Според него обаче съществува и вероятност държавите да не стигнат до сътрудничество по отношение на икономическата политика.