Нови данни от Евростат и продължаващата несигурност около ситуацията в Ирландия създадоха ново напрежение в еврозоната.

Евростат преразгледа към повишение бюджетния дефицит на Гърция за 2009 година от 13.6 на сто до 15.4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), съобщи Евростат. Европейската статистическа служба преразгледа към повишение и изчисленията за държавния дълг на Атина от 115.1 на сто до 126.8 на сто от БВП, предаде Асошиейтед прес и Франс прес.

По-високите цифри показват, че е възможно Гърция да не успее да постигне целта си да намали дефицита си до 8.1 на сто от БВП до края на тази година, отбелязва АП.

Именно разкритията за бюджетния дефицит на Гърция през 2009 г. предизвикаха криза на недоверие на финансовите пазари, която принуди страната през пролетта да прибегне до помощта на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).

За цялата 2009 г. Гърция е с най-голям дефицит в ЕС, следвана от Ирландия (14.4 на сто от БВП), Великобритания (11.4 на сто), Испания (11.1 на сто), Латвия (10.2 на сто) и Португалия (9.3 на сто).

По отношение на дълга Гърция също е била най-лошия ученик в ЕС през 2009 година, следвана от Италия (116 на сто от БВП), Белгия (96.2 от БВП), Унгария (78.4 на сто), Франция (78.1 на сто) и Португалия (76.1 на сто).

Пактът за стабилност и растеж, определящ правилата в еврозоната, ограничава бюджетния дефицит до 3 процента от БВП, а държавния дълг - до 60 на сто.

На този фон гръцкият премиер Георгиос Папандреу поиска централизирано кредитиране за страните от еврозоната, като за целта смята да предложи да бъдат емитирани еврооблигации от Европейската централна банка с мотива, че кризата е много по-голяма, отколкото са показвали първоначалните прогнози, съобщава гръцкият сайт Ин нюз.

Папандреу ще обсъди тази идея днес с френския президент Никола Саркози в Париж, където се намира за участие в среща на Социалистическия интернационал, а в края на седмицата ще разговаря с германския канцлер Ангела Меркел и с британския си колега Дейвид Камерън. Германия е противник на идеята за съвместно задлъжняване на страните в еврозоната.

Междувременно продължават спекулациите около това дали Ирландия ще поиска спасителна помощ от ЕС и МВФ. Ирландия потвърди, че поддържа редовен контакт с останалите правителства от ЕС по стратегията си за справяне с дълговата криза, но продължи да отрича информациите, че преговаря за спасителен пакет от европейския фонд за страни в затруднено финансово положение, предаде Асошиейтед прес. Финансовият министър Брайън Ленихън ще отпътува за Брюксел утре за преговори с другите финансови министри на ЕС.

Европейската комисия също отрече да се водят преговори за спасяване на Ирландия. „Да, ние поддържаме тесен контакт с ирландските власти. Да, има опасения в еврозоната за финансовата й стабилност като цяло", заяви говорителят на ЕК Амадеу Алтафай Тардио.

Според различни неофициални източници страната ще поиска от 45 млрд. евро до 110 млрд. евро.

Източник: БТА