Остава ли Супер-инвеститорът в миналото?
„Супер инвеститор", това е името на провеждащия се в момента в Париж форум, в който се включиха над 700 инвеститори от „висшия пилотаж", за да обсъдят дали златните времена за инвестиции от преди кризата са си отишли завинаги, съобщава Reuters.
„За да върви напред, индустрията на частните инвестиции трябва да приеме, че периодът 2004-2007 г. беше една аномалия", заяви британският финансист Гай Хендс, ръководител на Terra Firma, който в момента съди Citigroup, посъветвала го за катастрофалната покупка на звукозаписната компания EMI насред финансовата криза.
Рухването на Lehman Brothers през 2008 г. рязко сложи край на този цикъл от около четири години. „Годините на Уудсток на финансите", както го нарече Хендс. Но в периода на финансовия балон евтините кредити и спекулативната треска осигуриха възвращаемост от инвестициите понякога и над 20%. Ръководителите на частните инвестиционни фондове от своя страна традиционно получават 2% от управлявания от тях капитал, 20% от печалбата пък отива за многобройни комисионни.
Когато банките затвориха кранчето на кредитите, инвестиционните фондове се оказаха със стотици милиарди долари, планина от ликвидност, която в момента е основен проблем на финансовия сектор.
Хендс посочи, че в момента фондовете разполагат с около 500 млрд. долара за изкупувания със заемен капитал - прекалено много пари, за да могат всичките да бъдат вложени в доходни инвестиции. Липсата на движение на тези капитали тежи на възвращаемостта и фондовете се притесняват, че няма да са в състояние да привличат нови ресурси, след като са неспособни да инвестират и тези, които вече управляват.
Новите надзорни правила, целящи да предотвратят нова финансова криза, пък оскъпяват инвестициите в частни фондове спрямо тези в банки и застрахователи , което води до пресъхване на инвестициите. Лобито на финансовата индустрия непрекъснато обръща внимание на факта, че няма да има достатъчно капитал за правилното финансиране на икономиката.
От друга страна новите правила, приети от Европейския парламент, налагат повече задължения за прозрачност и комуникация, които не се възприемат добре от сектора като твърде скъпи и неефикасни.
Гай Хендс смята, че в бъдеще трябва да се върнем към фундамента- дългосрочни инвестиции, не толкова големи придобивания и с акцент върху ръста на купените предприятия.
„Не, няма да можем да изведем отново на борсата частен инвестиционен фонд за 10-20 млрд. долара. Не, няма да можем да създаваме толкова милиардери", отговори Хендс на въпроса има ли бъдеще супер-инвеститорът. „Но едно е сигурно. Че винаги ще си плащаме адски добре", завърши той.