Апокалиптичен сценарий 2011
Дойде краят и на тази година, съответно е време за равносметки и прогнози. Като погледнем назад, виждаме, че фондовите пазари по света се повишаваха през по-голяма част от 2010 г. и завършват годината с върхове в резултат на паричната политика, провеждана от западните централни банки. В същото време наблюдаваме криза на европейските дългови пазари, както и повсеместни стачки в страни, налагащи бюджетна дисциплина.
В отговор на дълговата криза централните банки като цяло се отдадоха на печатане на пари, като това с пълна сила важи основно за Федералния резерв на САЩ. Очевидно това е пътят, по който са поели отвъд океана и нямат намерение да го променят. В резултат виждаме рекорди при цените на хранителни стоки, значителен ръст на суровините и ценните метали. Сигнал, че инвеститорите търсят убежище от обезценката на хартиените пари.
У нас правителството нямаше волята да проведе реформи в здравеопазването и пенсионната система, още по-малко в администрацията. За сметка на това започна да повишава данъци, да национализира фондове на пенсионните дружества и резерва на НЗОК, за да запуши дупката в бюджета.
Какво ни предстои през 2011 г.?
1. След двугодишен бичи пазар, на запад фондовите борси започват дълбока корекция в началото на 2011 г., в унисон на продължаващи проблеми в Европа. Дълговата криза се разпростира от Гърция, през Ирландия в Португалия, Испания, Белгия и Италия. Централните банки са принудени да продължат с печатането на пари, за да финансират затъналите държави, чиито облигации инвеститорите не са склонни да купуват.
2. В същото време цените на основни суровини и ценни метали продължават своя ръст. Инвеститорите пренасочват активите си от фондовите пазари към ценни метали, енергийни ресурси и хранителни стоки. В резултат, инфлацията се прехвърля към потребителите, чиито разходи за основни нужди драстично се повишават.
3. Недоволството от инфлацията, примесена с орязване на държавните разходи в европейските страни, продължава да расте. Все повече масови протести се наблюдават на стария континент, много правителства падат, и се провеждат избори. Напрежението в Европейския съюз и Еврозоната също се нагнетява, в резултат на сблъсък на интереси на водещите икономики и периферните, изпаднали в дълбока криза.
4. В България през това време, в началото на годината бюджетните дефицити се задълбочават, паради спад в потреблението, ниските инвестиции и кредитиране. Безработицата отново започва да се повишава. Правителството през първите месеци изяжда фискалния резерв, включително този на НЗОК.
5. Управляващите започват да търсят нови източници на финансиране, обаче инвеститорите започват да искат все по-високи лихви по държавните ценни книжа. Възможен е опит за ново посегателство над парите на частните пенсионни фондове, по пример на изпадналата в криза Унгария.
6. В световен мащаб лихвите започват да се увеличават, в резултат на инфлационния натиск и липсата на доверие в парите. Централните банки се оказват в омагьосан кръг - продължават да печатат пари, с които подкрепят дълговите пазари, от които инвеститорите бягат. Това съответно продължава да повишава цените на стоки и суровини.
7. Повишаващите се лихви по света, в комбинация с високото ниво на лоши кредити у нас, водят до също до ръст на лихвите в България. Също така банките остават консервативни при отпускането на заеми, което продължава да тежи на имотния пазар. Високата безработица, несигурността, продаваните ипотекирани имоти и продължаващите да излизат на пазара новопостроени сгради дърпат цените на жилищата все по-ниско.
8. В условията на стагфлация българското правителство е изправено пред фискална криза. Фискалният резерв е изчерпан, а източниците на капитали пресъхват. Започват преговори със МВФ за отпускане на средства. Управляващите са принудени да предприемат мерки за ограничаване на разходите, за да получат финансова подкрепа. Доверието в правителството пада значително, като на проведените президентски избори ГЕРБ претърпява поражение.
9. Финансовата система на страната също се огъва под натиска на фирмените фалити, растящите лоши кредити, спада на цените на имотите и растящата безработица сред населението. Не е изключено бягство от определени банки, в резултат на което последват придобивания, в крайни варианти и национализация с помощ на международни институции.
10. В навечерието на 2012 г. жителите на света ще очакват новата година с безпокойство и несигурност, било породени от икономическите, социални и политически сътресения, било донякъде и от суеверие.