Ние споделяме напълно констатацията на ЕК, че още през 2012 година трябва да се предприемат редица действия, за да се преодолее бавният и беден на нови работни места икономически растеж. Това каза председателят на Икономически и социален съвет (ИСС) проф. Лалко Дулевски по време на представяне на Резолюция на Икономическия и социален съвет по Проекта за национална програма за реформи, приети на 10 март.

„Този възможен сценарий на бавен и беден на нови работни места икономически растеж ЕК определя като сценарий на загубеното десетилетие. Специален акцент отделяме на равнището на участие на пазара на труда", заяви проф. Дулевски.

Икономическият и социален съвет (ИСС) предлага България да има национална интегрална цел да достигне равнище на БВП на един жител и паритетна покупателна способност 60%.В момента покупателната способност на един човек е в размер на 40% от паритетната покупателна способност на един жител от тази на ЕС. ИСС предлага тази цел да бъде дискутирана като една възможност.

В проектопрограмата една от целите на България е достигане на 76% заетост до 2020 година, друга декларирана цел е намаляване на бедността.

„Не е ясно за нас обаче, ако се постигнат целите на растежа, дали това ще осигури необходимата заетост", заяви проф. Дулевски.

След като комисията направи оценка на националните цели по заетостта, средното декларирано равнище на заетост е 75% за ЕС. „Ние сме за висока заетост, но считаме, че поне в първия вариант, мерките не могат да гарантират тази заетост, защото касаят активната политика по заетостта, която е бюджетно финансирана, а тя е буферна", посочи проф. Дулевски.

„Има цели, които ние считаме, че трябва да са по-амбициозно декларирани в България", заяви проф. Дулевски и даде за пример определената от ЕК цел до 2020 година - 10% намаление на лицата, рано отпаднали от училище. „Средно декларираната цел за странитечленки е 10.5%. Защо България декларира по-ниска цел от европейската?", попита проф. Дулевски. Политиките, които са свързани с намаляване на ранното отпадане от училище, не са толкова ресурскоемки. По данни на Евростат 14.7% от лицата между 18 и 24 години са били с по-ниско от основно образование.

По материали на БТА и Фокус