Водещата роля на Франция в либийския въпрос предизвиква огромно раздразнение в Турция, се казва в коментар на ориенталиста Амур Гаджиев от Института за Близък Изток.

Турският министър на външните работи професор Ахмет Давутоглу в своята книга "Стратегическа дълбочина: Турция на международната сцена" пише, че Турция е свързана със страните от Северна Африка не само с исторически връзки, но и териториално. Обръщайки внимание на усилията на страните от Европейския съюз "всячески да изтласкат Турция от Източна Европа и да не я пуснат в ЕС", Давутоглу твърди, че едновременно с това ЕС разширява сферата на своето влияние върху страните от Северна Африка.

И това, според Давутоглу, може да доведе до намаляване на значението на Турция като средиземноморска държава. Затова в името на разширяването на сферите на своето влияние в Африка и придобиването на право на решаващ глас в равновесието на силите в Средиземноморието Турция трябва да установи стратегически баланс между нейната близкоизточно-средиземноморска политика и балканско-адриатическия външнополитически курс. Тази стратегия, според ръководителя на турското МВнР, трябва да подкрепя политиката на страната в Северна Африка.

В настоящата статия позицията на турското ръководство спрямо френските инициативи в средиземноморския регион ще бъде разгледана от гледна точка на съперничеството между две регионални държави - Турция и Франция.

На 31 май 2007 г. френският президент Никола Саркози излезе с "междуцивилизационната" инициатива за създаването на съюз на средиземноморските държави. Според Саркози Средиземноморският съюз би си сътрудничил тясно с ЕС и с времето двете организации биха могли да създадат общи институции.

Главните задачи на съюза трябва да бъдат изработването на съгласувана имиграционна политика, развитието на икономиката и търговията, прокарването на фундаменталните ценности на правовата държава, защитата на околната среда. Като цяло появата на Средиземноморския съюз трябваше да разшири сътрудничеството между страните от средиземноморския басейн и ЕС и освен това би представлявало алтернатива на членството на Турция в ЕС. Страна, чието членство в ЕС, според Саркози е невъзможно.

Някои турски политолози смятат, че самата идея за създаването на подобна алтернатива принадлежи на настоящия глава на Римокатолическата църква Бенедикт ХVІ.

Още преди встъпването си в длъжност, в качеството си на декан на Колегията на кардиналите на светия престол и глава на конгрегацията "Доктрина на вярата", кардинал Йозеф Ратцингер заяви през 2004 г., че бъдещето на Турция не трябва да бъде в състава на ЕС, а в политическото обединение на мюсюлманските страни.

Бенедикт ХVІ е убеден, че Турция, благодарение на своите особености и укрепвайки културните си връзки с арабските съседи, е способна да се превърне във "водеща регионална страна". Според О.Деде, водещ политически наблюдател на вестник "Йени Месаж", това наистина е така. О.Деде твърди, че, ставайки член на вероятния съюз на средиземноморските страни, Турция придобива голямо значение, но при това тя няма да избегне ролята на изпълнител на политическата воля на Франция.

Инициативата на Никола Саркози доведе до рязко влошаване на отношенията между Турция и Франция. Възникна необходимост от провеждането на двустранни срещи на представителите на тази страни на високо равнище. Преговорите между премиера Реджеп Тайип Ердоган и френския президент Никола Саркози се състояха през септември 2007 г. по време на 62-сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. На тази среща подробно бяха обсъдени спорните въпроси в турско-френските отношения. Особено внимание се отделяше на преговорния процес между Турция и ЕС.

На 23 октомври 2007 г. френският президент покани всички средиземноморски лидери на среща във Франция. Първоначално се планираше срещата да се състои през юни 2008 г., по време на френското председателство на ЕС. Целта на проекта беше извеждането на Франция на ключови позиции в европейския диалог със средиземноморския регион, невлизащ в ЕС, а също така получаването на пряк достъп до газовите находища на Северна Африка. Газопроводът, който в бъдеще би могъл да доставя африкански природен газ за Европа, се намира в стадий на активно строителство. В случай на успех на проекта Франция би могла да се превърне в лидер в средиземноморския регион, а след това и в лидер на ЕС, а също така в ключова фигура в световната политика, значително укрепила своите геополитически позиции.

Идеята на френския президент беше посрещната критично от някои страни от ЕС, включително от най-важния член - Германия. В резултат на дълги преговори с Франция Германия все пак реши да подкрепи проекта за Средиземноморския съюз при условие, че в него влязат всички страни-членки на ЕС, включително и тези, които нямат излаз на Средиземно море. На 14 март 2008 г. германската страна официално се обяви за създаване на Средиземноморски съюз в нов променен вид и обеща да вземе активно участие в този процес, след което страните-членки от ЕС приеха проекта и посочиха дата за провеждането на среща на върха - 13-14 юли 2008 г.

В крайна сметка, инициативата на френския президент Никола Саркози за създаване на Средиземноморски съюз беше одобрена в значително променен вид на срещата на ЕС, проведена в Брюксел през март 2008 г. В хода на срещата беше взето решение, че в работата на новата организация ще участват всички страни от ЕС. Също така се подчертаваше, че проектът за Средиземноморския съюз не представлява отделна интеграционна групировка, а е само допълнение и естествено развитие на Барселонския процес.

Първата среща на обновеното Евро-средиземноморско партньорство, получило официалното наименование "Барселонски процес: Съюз за Средиземноморие", беше проведена на 13 юли 2008 г. в Париж. На срещата взеха участие държавните и правителствени глави на страните-членки на ЕС, страните-кандидатки за членство в ЕС и средиземноморските страни-партньори на ЕС. Създаването на Съюза за Средиземноморието /СДС/ се приемаше като "естествено продължение на Барселонския процес". Ще припомним, че тогава само един от поканените лидери отказа да присъства на парижката среща - Муамар Кадафи. Той остана в Либия, заявявайки, че Съюзът иска да наложи волята на европейците над всички останали.

Що се отнася до турската позиция по създаването на Средиземноморски съюз, то тя бе твърда и еднозначна. Тя категорично отказваше да подкрепи проекта в случай, че той бъде признат като алтернатива на пълноправната интеграция на Турция в ЕС. Едва след като получи уверението, че участието й в проекта няма да се превърне в алтернатива на преговорния процес за влизане в ЕС, турската страна се съгласи да промени своето отношение към проекта за Средиземноморски съюз и да вземе участие в него.

Осъзнавайки важността на турското участие в проекта за създаване на Съюз на средиземноморските държави, Франция изпрати на турските лидери три писма покани за участие в парижката среща. Освен това, Анкара три пъти беше посетена от специални пратеници на френския президент. Първоначално Турция планираше да участва в срещата на ниво министър на външните работи. Но след като Саркози телефонира лично на Ердоган и го покани на срещата, в Турция беше взето решение за участие на най-високо равнище.

Както поясни тогава говорителят на турското МВнР Б. Озюргергин на редовната си седмична пресконференция, състояла се на 26 юни 2008 г., в първоначалния проект на френската инициатива за създаване на Средиземноморския съюз са се съдържали елементи, които са обезпокоили турската страна. Според първоначалния вариант, предложен от френския президент Никола Саркози, проектът за Средиземноморския съюз е предложен като алтернатива на пълноправното турско участие в ЕС.

Но по време на среща на представители на правителствата на Франция, Италия и Испания, състояла се през декември 2007 г. в Рим, е била приета декларация, в която се подчертава, че проектът за Средиземноморския съюз не е свързан с преговорния процес и няма да препятства неговото по-нататъшно развитие. Също така беше публикувана "пътна карта" на Европейската комисия, в която се подчертава значението на преговорния процес.

Въпреки своето активно участие в подготовката на парижката среща в качеството си на държава-членка на Барселонския процес, Турция продължи да се отнася предпазливо към инициативата на Никола Саркози. Върху това поведение на турското правителство повлия и законопроекта за провеждане на референдум по въпроса за приемането на Турция в ЕС, който по това време се разглеждаше от френския парламент. Позицията на турската страна беше подкрепена от Великобритания, която е стратегически партньор на Турция.

Турция настояваше във всички документи и заключителни декларации, които бъдат приети в рамките на проекта Съюз за средиземноморие, за Турция да се говори като страна, продължаваща преговорите за влизане в ЕС. Освен това, турското правителство обяви, че приемането на решения трябва да става с консенсус и отхвърли всякакви други варианти. Може да се предположи, че една от възможните причини за слабия интерес на Турция към проекта е факта, че той се смята за своеобразна алтернатива на американската инициатива за Голям Близък Изток.

Но според бившия заместник-ръководител на Националния съвет за разузнаване към ЦРУ Греъм Фулър, проектът Голям Близък Изток се е провалил и неговото осъществяване не само дестабилизира региона, но и увеличава омразата към САЩ. Анализирайки близкоизточната политика на американския президент Барак Обама, Фулър заявява, че реализирането на проекта Голям Близък Изток е равносилно на смъртна присъда както за Турция, така и за останалите страни от региона.

Тази позиция се подкрепя и от настоящия турски външен министър, който заяви, че проектът Голям Близък Изток се е провалил. Той се обяви за разработването на нов мащабен подход за решаването на регионалните проблеми, при който всички играчи биха се почувствали част от случващите се в региона процеси. Но ръководителят на турското външнополитическо ведомство е против създаването на конфедерация или други обединения в региона.

Директорът на Института за изучаване на европейската общност към Анкарския държавен университет Ч. Ерхан напълно правилно смята, че бъдещето на инициативата СДС е обречено на провал, както това се случи с Барселонския процес и американската инициатива за Голям Близък Изток. Причини за това ще послужи както недоволството на северните страни-членки на ЕС, така и от страна на държавите от Северна Африка, загрижени от създаването на новата организация. "СДС в нейния днешен вид не представлява пречка за развитието на преговорния процес. Въпреки това Турция трябва да остане бдителна и предпазлива", смята Ерхан. Според него СДС е продължение на Барселонския процес и членството в този проект въобще не означава автоматичен отказ от пълноправно членство в ЕС, тъй като на парижката среща бяха поканени всички средиземноморски страни.

Известно е, че с идването на власт на Никола Саркози Франция промени външнополитическия си курс и се сближи със САЩ. Като резултат от това решение френският президент обяви, че страната му е готова да се върне във "военното крило" на НАТО. Ще припомним, че от 1966 г. Франция престана да участва в разискването и приемането на военните въпроси в НАТО.

Причината за излизането на французите беше тяхното несъгласие с американците по редица въпроси, засягащи отбраната, особено в сферата на контрола за ядрените програми на страните-членки. През април 2008 г. на срещата в Букурещ този въпрос беше поставен и широко обсъждан в медиите. Само след година Франция върна своите загубени позиции в Алианса. Според мнението на много турски експерти, стремежът на Франция отново да участва във взимането на решения в НАТО е трябвало да бъде използвано от турските дипломати като коз по въпросите, засягащи пълноправното членство на Турция в ЕС и "арменския геноцид". Заемайки особено място в НАТО, Турция си запазваше правото да не допуска Франция във "военното крило" на Северноатлантическия алианс.

Сложните турско-френски отношения отново се изостриха от последните събития в Либия. На 17 март 2011 Съветът за сигурност на ООН прие резолюция №1973, предвиждаща възможността за провеждане на чуждестранна военна операция за защита на либийското население от войските на лидера на страната Муамар Кадафи. Ръководството на НАТО реши да подкрепи "операцията с хуманитарен характер" в Либия, но въпросът за ролята и мястото на алианса във военната операция оставаше открит. Според информацията в световните медии, Алиансът е обсъждал планове за поддържане на ембаргото за доставка на оръжия за Либия и зона забранена за полети над тази страна, но те не са били утвърдени.

На 19 март в Париж се проведе среща за ситуацията в Либия, в която взеха участие 22 държави. В същия ден в рамките на изпълнение на Резолюция №1973 на СС на ООН в името на налагането на зона забранена за полети на либийската авиация и с цел избягване на по-нататъшното потушаване на бунта от силите на Муамар Кадафи, международната коалиция в състав Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Белгия, Италия, Испания и Дания започнаха операция "Зора на Одисеята". Турция не беше поканена на тази среща. Турция реагира като се обяви против плановете за предаването на контрола на либийската операция на НАТО. Едновременно и Франция, която целеше да не допусне Турция до операцията, се стараеше да попречи на преминаването на командването под ръководството на НАТО.

Турските власти бяха за провеждането на операция в коалиционен формат "НАТО + арабски страни". С тази цел беше прието решение за провеждането на 29 март тази година в Лондон на нова среща, на която ще вземат участие западните държави, НАТО и арабските страни. Предполага се, че създаденото алтернативно командване ще замени създадената в резултат на парижката среща международна коалиция, защото тя вече беше охарактеризирана като "кръстоносна".

Турция многократно се обявяваше срещу бомбардировките на Либия и отбелязваше, че ще вземе участие само в действия, свързани с налагането на ембарго за доставките на оръжие, с установяването на зона забранена за полети и оказването на хуманитарна помощ на либийците. На състоялия се на 20 март Съвет на НАТО Турция блокира приемането на решение по въпроса за осигуряването на зона без полети над Либия, защото това предвиждаше нанасянето на въздушни удари по либийска територия. В съобщенията на турските медии се отбелязваше, че Турция не възнамерява да участва във военна операция срещу Либия, но едновременно с това се подчертаваше, че окончателното решение по този въпрос ще бъде взето на 21 март на съвещание на военно-политическото ръководство на страната под председателството на премиера Реджеп Ердоган.

На 21 март турският премиер заяви, че Анкара ще подкрепи военната операция на НАТО срещу Либия, ако тя не прерасне в окупация на тази арабска държава. "Имаме редица условия за подкрепа на операцията на НАТО в Либия. Желаем тя да бъде приключена в максимално кратки срокове. НАТО трябва да влезе в Либия не заради раздаването на някого на нейните подземни богатства /петрол/, а за да покаже, че Либия принадлежи на либийците", заяви Ердоган. "Либийският народ трябва да получи шанс самостоятелно да определи своята съдба", подчерта турският премиер. Водещите турски телевизии излъчиха неговото изказване директно. Очевидно, че Турция беше загрижена за своето положение в мюсюлманския свят. Освен това на 20 март Арабската лига, която първоначално поддържаше призивите за установяване на зона без полети, остро разкритикува бомбардировките на западните държави, заявявайки, че те са довели до жертви сред гражданското население.

На 22 март по време на своето седмично обръщение към депутатите от парламента турският премиер подложи на остра критика въздушните удари по Либия и изрази съмнение в хуманитарните цели на операцията. Според Ердоган редица страни смятат, че действията на Запада са продиктувани от икономически фактори: грижа за петрола и печалбите, свързани с него. С други думи, става дума за интервенция от страна на западните държави. Ердоган подчерта, че Турция няма да застане на страната на тези, които са тръгнали с оръжие в ръка срещу Либия. В своето обръщение той намекна, че Турция може да се възползва от своето право на вето, не позволявайки на НАТО да поеме контрола над военната операция в Либия.

Турският премиер подчерта, че подобна операция трябва да се оглави от ООН. Но още на 23 март турският външен министър заяви, че операцията за спазване на ембаргото трябва да се осъществи от НАТО в рамките на резолюцията на СС на ООН, защото ръководството на военните действия от НАТО ще позволи на Турция да бъде запозната с тях. Според много турски експерти именно по тази причина Франция не е поканила Турция на парижката среща, предшестваща нанасянето на въздушните удари по Либия. Очевидно, че водещата роля на Франция в либийския въпрос предизвиква огромно раздразнение в Анкара. "Изглежда Франция е изпреварила Турция в надпреварата за Либия и това предизвиква остро недоволство в Анкара", пише по този повод известният наблюдател на вестник "Милиет" Семих Идиз.

На 24 март в Анкара се състояха преговори между върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис с турските власти. По време на тези преговори се обсъждаше операцията по спазване на ембаргото за доставка на оръжия за Либия. Визитата на главнокомандващия стана на фона на приключилото в НАТО планиране на операцията в рамките на осъществяването на резолюцията на СС на ООН за Либия.

След края на преговорите турският външен министър заяви, че исканията на Анкара са били удовлетворени и командването на операцията в Либия ще премине към НАТО. Според Ахмет Давутоглу Турция първоначално е била против провеждането едновременно на две операции в северноафриканската страна. Същият ден турският парламент одобри участието на ВС на Турция във военната операция в Либия. Според турското законодателство, именно той е упълномощен да взема решения за участието на въоръжените сили в операции извън пределите на страната. Сега Анкара трябва да вземе решение в какъв именно формат турските ВС ще участват в либийската операция. По-рано Турция заяви, че може да предостави на НАТО за участие в операцията в Либия ескадрила бойни самолети, ако Франция бъде убедена, че управлението на либийската кампания трябва да се осъществява от Северноатлантическия алианс. Ще припомним, че Турция е предала под командването на НАТО четири фрегати и една подводница за патрулиране на либийските териториални води в Средиземно море с цел спазването на оръжейното ембаргото, наложено от ООН.

В нощта на 25 март стана известно, че страните-членки на НАТО са се договорили за налагането на зона забранена за полети над Либия. Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен съобщи, че решението е било взето "в името на сигурността на либийците". Военните сили на НАТО могат да използват сила за осигуряване на собствената си безопасност. Расмусен опроверга информацията на турското МВнР, че НАТО напълно ще контролира хода на операцията в Либия и съобщи, че силите на Алианса ще действат успоредно с коалицията водена от САЩ

Правейки изводи, трябва да отбележим, че по отношение на либийската операция Турция се държи много предпазливо. Това е свързано с факта, че мнозина разглеждат действията на международната коалиция в Либия като намеса на Запада във вътрешните работи на страната и региона. Това е свързано и с регионалните амбиции на Турция, чието ръководство се стреми да представи страната си като модел за подражание. Не трябва да се забравя и за сравнението на днешната военна намеса на Запада с кръстоносните походи от Средновековието.

Преди да се съгласи да участва в операцията против Муамар Кадафи, турското ръководство си осигури подкрепата не международната общност в лицето на ООН и се убеди, че сред арабските страни е достигнат "минимален консенсус" по либийския въпрос. Особено трябва да се отбележи факта, че между турските власти и либийската опозиция е установен и се запазва непрекъснат контакт. Едновременно с това Турция се обявява за запазването на териториалната цялост на Либия, която благодарение на своето географско местоположение и богати енергийни ресурси е стратегически важна страна в региона. За разбирането на турското поведение по либийския въпрос голям интерес представлява статията на Мустафа Ашулъ "Либийската политика", публикувана на сайта на Турския център за стратегически изследвания в Азия. В нея авторът отбелязва, че за определянето на външнополитическия курс спрямо Либия е необходимо преди всичко да се разберат реалните възможности и намерения на либийската опозиция и след това техният потенциал да бъдат сравнени със силите на опозиционните движения в Египет и Тунис. Едва след това трябва да се заеме определена позиция по отношение на днешното ръководство на Либия и да се предприемат конкретни стъпки в рамките на международната коалиция или НАТО.

Турция разглежда резолюция 1973 на СС на ООН като легитимна основа за провеждането на либийската операция, но от друга страна, Турция "не може да вдигне оръжие срещу своите либийски братя". Невъзможно е да бъдат спрени силите на международната коалиция. Единствената алтернатива е участието в либийската операция в състава на НАТО. От гледна точка на турско-френското съперничество това е по-добре, отколкото да се заема неопределена центристка позиция и да се наблюдава отстрани развитието на събитията в региона.

Източник: БГНЕС