Доста се шуми у нас, и то не от скоро, че лихвите по банковите кредити са значително по-високи в сравнение с нивата в ЕС. Разбира се, банкерите ни убеждават, че не е така и в подобните на нашата страна държави лихвите били същите, защото рискът бил същият. Визира се най-често Румъния, но се пропуска, че северната ни съседка е с плаващ валутен курс.

За риска и лихвите

Попитахме експерти, пожелали анонимност, по-висок ли е рискът Иван от Дупница да не си плаща кредита от този Хосе от Сарагоса да не си плаща кредита.

„Рискът започва от страната и тръгва надолу по веригата - първо се оценява страновият риск, след това се гледа кредитната история на човека, доколко е задлъжнял и в какъв сектор работи, каква заплата получава", коментират анализатори.

„Според мен Хосе ще получи по-ниска лихва, защото Испания е в Еврозоната и страновият риск е по-нисък. Това е така, защото Европа ще спаси Испания, ако се наложи. Освен това те имат достъп до кредитите на ЕЦБ и ниските лихви. При нас има премия за риск от падане на валутния борд и политически риск (двата фалита от 90-те години) и съответно ни нямат доверие, каквото и да им говорят нашите политици", допълва експертът.

„Иначе реално погледнато в момента вероятно е обратното - Испания е по-рискова от България". Южната държава има рекордна за ЕС безработица от около 20%, значително по-голям държавен дълг и бюджетен дефицит.

Друг експерт в отговор на нашия въпрос заяви: „Най-важното е дали Иван има сигурна работа и какъв % от настоящия му доход е вноската по кредита".

Фактор при риска, който обикновено изпускат родните банкери, защото е с обратен знак, е липсата на закон за фалита на физически лица. В западните държави такава процедура ти изтрива задълженията, разбира се- носи и своите негативи.

Но у нас, дори да ти отнемат ипотекирания имот, отново дължиш разликата, ако продажбата му не покрие кредита. И то въпреки че банкерите донякъде са се застраховали от този риск, като са дали кредит с да речем 20% самоучастие.

Всъщност рискът към момента не е проблем на банкерите. Проблемът е голямото количество нередовни платци, т. е. лошите кредити. Те прехвърлят загубите от тях върху редовните платци, като повишават лихвите.

„Принципно банките си имат скоринг модели и на тяхна база оценяват риска и лихвата и дали въобще да им дадат кредит. В България не е така, защото тук като решат могат да ти вдигнат лихвата и нищо не можеш да направиш", заяви експерт.

„Затова в банките няма отдели за asset-liability management и добрите кредити издържат лошите. Почти нулев риск при огромна печалба."

Нека не забравяме, че банките масово раздаваха кредите през предходните години, недооценявайки правилно риска при проекти и кредитополучатели.

Друг фактор, за който не се говори толкова много, е корупцията на кредитните инспектори. Явно това е неудобна тема за банкерите, защото досега няма повдигнато обвинение срещу служител, одобрил кредит срещу рушвет.

Има ли виновни?

Ако разгледаме трите звена по веригата - кредитоискател, банка и регулатор (БНБ) - във всяко от тях има съответната вина.

Кретитополучателите са били достатъчно неразумни да вземат голямо количество заеми, без да си направят сметка дали ще могат да ги изплащат.

От своя страна банките в своята борба за пазарен дял и алчност раздаваха кредити на едва ли не всеки. Да не забравяме абсурда как при 500 лв. заплата се одобряваше кредит, чиято вноска е 400 лв.

А БНБ като регулатор на пазара не се намеси адекватно по време на кредитния бум, било като ограничи кредитирането чрез драстично повишаване на минималните резерви на банките (бе направено само едно такова - твърде късно и твърде малко), било като наложи регулации относно изисквания за процент от дохода, с който може да се изплаща кредит.

Където и да хвърлим вината обаче, в момента единственият, който реално плаща за грешките, е потребителят. На него му биват отнемани било жилище, кола или му е наложен запор на заплатата. Банкерите, е всъщност им спадна печалбата, както и бонусите, но едва ли тяхното „възмездие" може да се нарече съизмеримо. Относно БНБ, всъщност за тях едва ли нещо се е променило...

* Лихвите по ипотечен кредит у нас в евро над 10 г. са около 8-9%, а на потребителски заем в зависимост от матуритета в порядъка 10-15%. Средното ниво в Еврозоната за ипотечен кредит над 5 г. е около 4%, а за потребителски - между 5.4 и 7.8% в зависимост от матуритета (данни ЕЦБ).