Преди месец на пресконференция д-р Али Тархуни, съветник на преходното правителство на Либия по икономически въпроси, каза, че в Съвета са създадени екипи по петролните, финансови, социални и прочие въпроси, и формулира три приоритетни задачи: решаване на проблемите в системата на здравеопазването, купуване на противотанково оръжие и организиране на охраната на петролните обекти.

Али Тархуни е зает човек. В последно време той се появи в Бенгази точно за ден- за да се срещне с Джон Маккейн, и на следващата сутрин отново отлетя. Това не е странно- въпросът за икономическото оцеляване на правителството на бунтовниците в Либия се решава изцяло в чужбина, пише кореспондентът на място на Tribuna.ua .

Ако европейските страни, начело с Франция и Великобритания, осигуряват на властите в Бенгази стратегическа политическа подкрепа, то всички технически въпроси се ръководят от Катар- в общи линии Източна Либия в момента се намира в пълна зависимост от емирството. Останалите арабски страни остават значително по-слабо намесени.

Основният проблем на Бенгази в момента е системата на местното здравеопазване. Чуждестранните лекари и сестри- от Франция, Филипините и страните от Източна Европа, напуснаха страната още през февруари. Въпреки това болниците работят, в последно време и част от чуждестранния контингент започна да се връща, включително и в района на бойните действия- Мисрата, Адждания, Брега, Рас-ал-Афун, а още повече в мирните Бенгази и Тубрук. Идват доброволци от Червения кръст, а Червеният полумесец изпраща хуманитарни товари и нови линейки. Много либийски лекари се връщат в страната, след като режимът на Кадафи престана да представлява заплаха за тях.

Инфраструктурата в Бенгази, по думите на Тархуни, остана почти незасегната и бунтовниците могат да добиват и изнасят петрол, въпросът беше в организиране на охраната на петролните находища, да се обучени персонал, а и да се закупи техника за добив и транспорт. В Брега, където се водят военни действия, положението с добива е доста по-сложно. В момента там петролните съоръжения изобщо не работят, а в Месла и Сарир - те се нуждаят от сериозен ремонт. Така че добивът и доставката от тези места няма да бъде възстановена още поне месец.

Наистина в Бенгази е спряно подаването на газ към електростанцията. Градът се захранва с електроенергия благодарение на дизелово гориво, а производството се съкрати с 25%. В ранните часове на деня в някои райони няма ток, но това е нищо в сравнение с Ирак и сравнително мирния Ливан, където от 1998 г. токът спира за 8-12 часа на ден.

Според местните жители животът не се е променил много, след като властта над Бенгази бе поета от бунтовниците. Някои неща са се влошили, други са се подобрили. Най-зле стои ситуацията с бежанците, които прииждат от Мисрата и Адждабия. Много от тях бяха приютено от местните.

А иначе това, което знаехме за най-богатата и сита страна в Африка, не е нищо повече от пропагандистки мит.

Учителите получават заплати по 90-400 динара, полицаите - около 400, най-големи са заплатите на петролните работници - около 800 динара. И сега в Бенгази заплатите се плащат навреме. Главен източник на постъпления на валута остават журналистите- те не могат да плащат в долари в хотелите и най-често са съветвани да обменят валута на черния пазар, където един долар се заменя за 1.8 динара.

След края на военните действия в града малките магазини постепенно започнаха да отварят, след като до края на март жителите обикаляха по няколко квартала, за да намерят откъде да купят хляб. Цените са по-високи, а изборът- все така оскъден. И преди либийците се хранеха доста зле- основно със зърнени храни, а месото и зеленчуците бяха лукс.

За компенсация бензинът е поевтинял- продава се по 0.15 динара за литър. Черен пазар на гориво няма, но ако пътувате извън града- трябва да заредите още докато сте в него, бензиностанции по шосето няма.

Що се касае до прекъснатите мобилни връзки-там е нещо като развод. В Либия при Кадафи имаше два мобилни оператора- Мадар и Либиана. Първият бе спрян, а вторият- разбит и сега се получи така, че разговорите са безплатни, но покритие има само на територията на Източна Либия. Сим картите за сметка на това поскъпнаха и на черно могат да се купят за 150-170 динара. За всякакви други комуникации се използва Skype и сателитни линии.

В края на февруари заради чуждите журналисти Бенгази се сдоби със спътник и досега по стените на пресцентъра се събират млади хора с лаптопи. Напразно всеки ден паролата на пресцентъра се сменя- местните сътрудници веднага я казват на някой приятел, а той- на останалите. Освен около пресцентъра, Интернет има и в някои кафенета по 1.5 динара на час. Но в банките- няма и това води до сериозни затруднения с получаването на парите от петрол. Много журналисти пък едва на място разбраха, че работните им карти Visa са напълно безполезни в Бенгази.