Кризата в доходите ще продължи поне още година, прогнозира в коментар за "Труд" Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие.

След почти нулевия растеж през 2010 г. и противоречивото начало на 2011 г. от второто тримесечие на тази година всички сектори на икономиката вероятно ще минат на положителна територия и ще регистрират растеж.

Най-отчетливо той се очертава в промишлеността и особено обработващата промишленост, където през последните 6 месеца се очаква да надхвърли 10%.

В най-голяма степен това се дължи на износа, който нарасна през миналата година с 16%, а в началото на тази година само за два месеца скочи по текущи цени с 58%. Добре се представя и аграрният сектор с 3.9% ръст за 2010 г. и очертаваща се нова добра селскостопанска година.

След колеблива 2010 г. строителството все пак завърши със символичен ръст от 0.9% и въпреки слабото начало тази година сигурно ще ускори темпа си, главно в резултат на активното гражданско-инженерно строителство.

Финансовият сектор като цяло беше най-малко засегнат от кризата и растеше с около процент и половина и през двете кризисни години - 2009 и 2010 г.

Най-проблемните отрасли - търговията, транспортът и държавното управление - бяха на силно отрицателна територия до края на миналата година, но и те започват бавно да се възстановяват. Може би от второто тримесечие на тази година те също ще влязат във фаза на растеж.

Растежът през тази година обаче ще бъде слаб поради многото задържащи фактори. Кредитът продължава да е скъп. В условията на валутен борд БНБ няма възможност да въздейства на банковите лихвени проценти и да стимулира растежа. Външното търсене е нестабилно и едва ли износът ще продължи да нараства със същите темпове. Инвестициите разчитат основно на вътрешни източници, като преките чуждестранни инвестиции ще се задържат и тази година на ниските нива от 1.5-2 млрд. евро.

Крайното потребление е свито и не се очаква бърз растеж. Това е и основната причина усещането сред бизнеса и гражданите да е за продължаваща криза.

Друга причина е, че покупателната способност на хората спада в условията на замразени доходи и несимволична инфлация, особено на продуктите от т. нар. малка потребителска кошница - храни и отопление.

Парадоксално е, но през най-кризисната година - 2009, хората не усещаха толкова силно икономическите проблеми, особено ако не бяха загубили работата си. Точно тогава пенсионерите започнаха да получават по-високи пенсии, а цените на много стоки паднаха. Сега обаче усещането е за постепенно обедняване и естествено се поставя въпросът: Има ли възможност със започващия растеж да се увеличават заплати и пенсии? Икономическият отговор на този въпрос е: "Не". Не и още през тази година. Защо?

Защото условия за по-високи доходи ще има, чак когато икономиката реално достигне нивата отпреди кризата и започне да расте над тях. Какво е положението сега? По съпоставими цени брутният вътрешен продукт (БВП) в най-силното предкризисно тримесечие - четвъртото тримесечие на 2008 г., надхвърля четвъртото тримесечие на 2010 г. с 4.1%. В строителството все още има да се наваксват 11.5%, в търговията - 12.7%, в публичния сектор - 7.9%. Единствено в промишлеността и вероятно в селското стопанство предкризисните нива ще бъдат достигнати през втората половина на 2011 г. Всички останали сектори ще преминат към реален растеж над предкризисните нива през 2012 г., а за строителството и търговията може би дори през 2013 г. За да се достигнат предкризисните нива, са необходими инвестиции.

Затова първите свободни средства във фирмите ще се насочат към ново производствено оборудване, засилен маркетинг и преквалификация.

Всичко това изисква да не се поддаваме на политическото изкушение за прибързано предизборно вдигане на заплати и пенсии. България избягна тяхното кризисно намаление, каквото видяхме в други страни. Сега наистина консумираме кризата и в доходите, но това трябва да се понесе поне още една година. А когато фирмите и цялата икономика започнат да растат над нивата от 2008 г., когато заетостта се повиши и отново активно се търси работна ръка, тогава цената й ще се повиши и заплатите ще започнат да се вдигат несимволично. Тогава държавата ще има повече приходи и ще може да последва частния сектор, като вдигне бюджетните заплати и пенсии. Именно след частния сектор, а не преди него. Тогава ще дойде и моментът за повишаване на нормативната минимална заплата.

Всяка изкуствена непазарна намеса в трудовите отношения, базирана на политически мотиви или синдикален натиск, е дълбоко вредна. Тя ще забави процеса на оздравяване и ще нанесе сериозни вреди. Ще понижи конкурентоспособността на фирмите и на икономиката като цяло и в дългосрочен план ще задържи доходите на по-ниски нива.