Фискална (не)устойчивост

Oбщоизвестен е фактът, че западните икономики натрупаха огромен дълг през последното десетилетие, докато развиващите се страни трупаха излишъци. Това допринесе за появата на световни дисбаланси, застрашаващи по-голямата част, ако не и цялата икономика на света.

Макар да преобладават мненията, че процесът за намаляване на дълговото бреме е стъпка в правилната посока и западните икономики са започнали да мислят в посока на разрешаване на фискалните проблеми, ние смятаме, че правителствата не са приложили на практика нищо конкретно в тази посока, смятат експертите от швейцарската частна банка Lombard Odier, цитирани от pmoney.

Общопризната е и необходимостта от затягане на фискалната политика за стабилизиране нивото на задлъжнялост сред водещите икономики, но сякаш не се говори много в конкретика за бюджетните икономии.

Математическите сметки водят до тревожния резултат - предстои ни сериозно, безпрецедентно за мирно време затягане на бюджетните политики.

Аритметиката за устойчивостта на публичната задлъжнялост е проста и неоспорима. Реалният темп на нарастване на дълга е следствие от няколко условия: съотношението на реалния първичен дефицит в бюджета (без лихвените плащания по държавния дълг) спрямо коефициента на задлъжнялост към даден момент (степента на промяна на дълга в конкретен отрязък от време) и фактическия лихвен процент по държавния дълг (средствата, които страната трябва да задели за обслужване на наличния дълг към даден период от време).

От това уравнение ние получаваме първичния бюджетен излишък, който страната трябва да поддържа за запазване на стабилно съотношението на дълга към БВП.

От това следва, че ако фактическият лихвен процент по дълга надвишава нивото на реалния ръст на БВП, то всяка страна с държавен дълг, трябва да произвежда и поддържа първичен бюджетен излишък, за да може да стабилизира съотношението дълг/БВП.

Таблицата по-долу показва текущите, коригирани с отчитане на икономическия цикъл, първични салда на водещи развити икономики (1 стълб), в сравнение с първичния излишък, необходим им за поддържане на съотношението дълг/БВП на нива от 2010 година (2 стълб).

В последната колона е представена разликата между тези два показателя, която илюстрира нужния обем от затягане на бюджетната политика, изразена като % от БВП. За Португалия и Испания рестрикциите по фискалната политика достигат 4.5 - 5.5%, 6.5% в Ирландия и над 7 на сто в Япония и САЩ.

Ако вземем за основа нивото на ръст на БВП и текущите реални доходи, то ситуацията се влошава и се отива на следните коригирания: 9.7% от БВП в Ирландия, 8.8% за Гърция и 7.8% в Португалия...

Стойностите на показателите ще са дори още по-високи, ако отчетем неизбежното забавяне на реалния растеж на БВП! Изключително високите стойности на параметрите показват ясно, че в някои от тези страни е възможен фалит и преструктуриране на дълга.

Първично салдо, фактическо и необходимо, като % от БВП (данни 2010 г., ОИСР)