Анализаторът Оливие Деламарш, директор на компанията за управление на активи Platinium, представи обобщение на събитията в световната икономика през първата половина на годината, които да ни подскажат накъде ще върви тя през второто полугодие. Ето как изглежда неговата прогноза:

Китай. Китай се сблъска с висока инфлация, която се опитва да забави с покачването на лихвите от една страна и от друга- с имотен балон, който не престава да се надува и който допринася за лошите кредити на банките, достигащи 10% от БВП.

От друга страна, огромните валутни резерви на страната, голяма част от които в долари, се превръща във все по-голямо главоболие за властите, които с удоволствие биха се освободили от „топящата" се валута, но не могат да намерят нито купувач, нито заместващи активи.

Япония. Страната, която беше в рецесия и преди катастрофата от 11 март, агонизира вече 20 години с публичен дълг от 225% от БВП преди кризата и очаквания, че задлъжнялостта й ще достигне 250% през 2012 г. Нивото на дълга, което нихилира всеки икономически ръст, вече не може да бъде поето от една застаряваща нация- Япония ще трябва да излезе на международните пазари, на които инвеститорите решават цената на дълга.

Бразилия. Бразилия е задушена от повишаването на лихвените проценти над 12% и поскъпването на реала поради недоверието в другите валути, което пък тежи върху износа.

Великобритания. Притисната между рецесията и инфлацията, тя избра американската рецепта на печатане на пари- напълно пропиляно време, тъй като излезлите от печатните преси пари не циркулират.

Европа. И по-точно еврозоната зае догматично позицията за спасяване на всяка цена на еврото и се опитва да печели време, докато ситуацията стане малко по-овладяема.

PIGS. Ирландия, Гърция, Португалия и Испания няма да се издължат никога, защото не са в състояние структурно да генерират такъв растеж, който да съответства на разходите и да послужи за плащане на дълговете. Колко още гражданите на страните в криза ще приемат да се жертват в името на идеологията на еврото, зле формулирана от европейските тесногръди чиновници в полза на банките? И колко време гражданите на икономически здравите страни ще са съгласни да плащат за другите, само за да избегнат фалита на няколко банки, които увеличават грешките си, без да чувстват никаква отговорност?

Близкия Изток. Той заслужава славата си на буре с барут повече от всякога с арабската пролет, която е далеч от своя край. И с Иран, който продължава да обогатява уран, Израел, който никак не иска да живее с такава заплаха и със Саудитска Арабия, която също се страхува и обяви, че ако Техеран се сдобие с ядрено оръжие и тя ще го направи.

САЩ. САЩ са в ръцете на двама терористи- Бернанке и Гайтнер, всеки от които има по-страшно оръжие и от ядреното- монетарна политика и дълг. Първия познава само една политика- ниски лихви и количествени улеснения, която се провали напълно. Оказа се, че количествените улеснения не създават работни места, не съживяват имотния пазар и не стимулират растежа. Като се имат предвид влошаващите се макроикономически данни в последните месеци, вероятността за рецесия с двойно дъно нараства експоненциално. Дългът, размерът на лошите кредити в банките, равнището на безработица в САЩ създадоха най-високия системен риск за щатската икономика.

А сега накъде?
На форекс пазарите, въпреки всичко, което се случва с еврото, доларът продължава да поевтинява, което оставя на въображението да реши каква може да е в бъдеще стойността на двете валути.

Оттук и по-общият въпрос- в какво трябва да сложим активите си, за да не загубим всичко. В допълнение, той повдига въпроса за жизнеспособността на европейските застрахователни фондове.

Пазарът на държавни ценни книжа е напълно опустошен в Европа и САЩ. Той най-вероятно ще се превърне в капан за много инвеститори, защото ако сега се приема като убежище за онези, които бягат от акции, рязкото увеличение на волатилността доказва, че държавните ценни книжа губят статута си на безрискови активи и че този пазар е на път да рухне.

На пазара на акции е безсмислено да се търси и най-малък проблясък на здрав разум при ценообразуването. През първото тримесечие колкото повече новините бяха лоши, толкова повече пазарът вървеше нагоре, защото всички знаеха, че г-н Бернанке ще напечата пари. Спадът започна едва в края на юни, но и сега всички казват „ Пазарите са евтини, резултатите- добри".

Резултатите наистина са добри, но едва ли ще останат такива. Цената при това се генерира от два фактора- способността да се постигат резултати, от една страна, и процентът на капитализация, от друга. А за последното има какво да се желае още.

Успешно второ шестмесечие...