Приблизително по този начин започна и така наречения «гръцки проблем». Тогава когато финансовите кръгове започнаха да понижават кредитния рейтинг на страната.

В последно време международните рейтингови агенции започнаха да понижават кредитния рейтинг на Кипър, както направи Standard & Poor's (S&P), като се позовават на евентуалното влошаване на кредитния портфейл на кипърските банки и липсата на убедителни фискални мерки от страна на кипърското правителство.

И въпросът, който вече витае в Кипър е: "Αко Гърция не се намира вече на ръба на пропастта, а може би малко над дъното, тогава какво ще стане с Кипър, чиято икономика вече започна да се сгромолясва и започна да напомня Ирландия?".

Сгромолясването» на Кипър се осъществява бавно, но сигурно въпреки факта, че страната има нисък държавен дълг, около 60% от Брутния Вътрешен Продукт. Има обаче голям бюджетен дефицит - около 6% от БВП. А както е известно, дефицитът увеличава дълга и същевременно цената на кредитирането. Има обаче още един параметър, който засяга някога цветущата кипърска икономика. Кипър, казват икономистите има структурен дефицит - т. е. дори и в периоди на развитие икономиката произвежда дефицити, именно заради структурата на икономиката.

Така кипърската икономика е изправена днес пред структурни проблеми подобни на тези в Гърция, но с една разлика. Докато Гърция, както и други страни от еврозоната започнаха да вземат мерки, да гласуват средносрочни програми, да реализират структурни мерки, в Кипър въпреки „камбанките“ на рейтинговите агенции, започнали да звънят все по-силно нищо такова не се случва.

Министърът не разменя дори «добър ден» с банкера

Преди всичко казват, че двамата най-важни икономически фактори в Кипър – Харилаос Ставракис, вече бивш министър на финансите, заместен от Кикис Казамиас, и Атанасиос Орфанидис, управител на Централната Банка на Кипър не само не си говорят, но често отправят обвинения един срещу друг в публичното пространство. Въпреки че и двамата са членове на комунистическата партия АКЕЛ, не могат да се разберат.

Ставракис е назначен от президента Димитрис Христофиас, а Орфанидис от Тасос Пападопулос (президент на Кипър от 2003 до 2008). Двамата не си сътрудничат, не координират действията си, единственото нещо, което правят е да предупреждават за опасностите пред кипърската икономика и да искат от правителството да вземе мерки.

Кипърското правителство е единственото в еврозоната и в ЕС, което има президент от комунистическата партия АКЕЛ. Димитрис Христофиас много пъти е казвал, че неговата основна мисия е да реши кипърския въпрос (който не изглежда да е отбелязал напредък), а не да решава сериозни вътрешни проблеми, които занимават Кипър. Това е и постоянното обвинение, отправяно срещу него.

Всички предупреждаваха за "сгромолясването, което идва", като например ЕК, министърът на финансите, управителят на Централната Банка, комунистическата партия АКЕЛ, политически партии, Архиепископът, дори и нобеловият лауреат Христос Писаридис, който поиска "вземането на по-драстични мерки за преодоляване на икономическите проблеми".

Така бе решено да бъде съставена една средносрочна програма (окачествиха я «програма с краткосрочен характер») за оздравяването на публичните финанси. Не се различаваше много от средносрочния план на Гърция, нито от съответния в Ирландия, само в размера на стойностите.

Убийствената експлозия във военноморската база влоши положението

Убийствената експлозия във военноморската база в Лимасол причини огромни щети (в размер на 2.4 милиарда евро или 13.8% от БВП). Кипър остана без електричество, тъй като взривът разруши водноелектрическата централа, която захранваше с ток 60% от страната, инсталациите за обезсоляване на морската вода работят на ток и спряха работа, островът остана и без вода, и най-важното – цялото правителство подаде оставка.

И да беше само това!

На 28 юли дойде още един сериозен удар, докато Кипър се опитваше да затвори някои от раните, предизвикани от убийствената експлозия в Лимасол. Международната рейтингова агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на Кипър с два пункта, с негативни перспективи и постави страната в категория Baa1 от Α2.

Източник: GRReporter