Опитът от последните три години показва, че политиката на дефицитно харчене и отлагането на реформи не работят. За периода 2009-2011 бяха натрупани дефицити за над 5 млрд. лева, които стопиха фискалния резерв и не стимулираха икономиката.

В същия период не бе намален нито един данък. Напротив, данъчната тежест се покачи – повишиха се акцизи, осигуровки и минимални осигурителни прагове, въведоха се нови данъци (туристически, върху застрахователните премии и върху онлайн залаганията) и по-високи държавни такси. Това смятат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха по-рано днес своя алтернативен Бюджет на България за 2012 година.

Философията на Алтернативен бюджет 2012 е:

Консервативни прогнози – изготвен при умерено негативен сценарий в Европа;

Балансиран бюджет – премахване на дефицита от 2012 г.;

Залагане на буфери – връщане на 90-процентното правило за разходите на всички разпоредители с бюджетни кредити и допълнителен резерв в перото за непредвидени разходи;

Реформи – намаление на данъците; преглед на програмите и оптимизация на администрацията; свиване на субсидиите; ефективност на трансферите; решително начало на дългосрочните реформи (пенсии).

Експертите от ИПИ предлагат следните данъчни промени и мерки за балансиран бюджет:

По-ниски данъци – премахване на данък дивидент (сега 5%), 10% данък върху ЕТ (сега 15%), премахване на данъка върху застрахователните премии (сега 2%) и свиване на държавни и общински такси;

Премахване на данъчните преференции – някои примери за такива преференции са преотстъпването на корпоративен данък за земеделските производители (20 млн. лв. за 2010 г.), необлагаемите ваучери за храна (180 млн. лв. квота за 2012 г.), облекчението за млади семейства с ипотечен кредит (близо 2 млн. лв. за около 5 хил. семейства), ниската ставка на ДДС за туризма (администрацията не знае какъв е ефектът от облекчението).

Свиване на текущите разходи (заплати, издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – преглед и оценка на програмите и съкращаване на структури;

Ограничаване на субсидиите поне с 25% спрямо планираното – основно помощи за земеделие и субсидии за железопътен транспорт;

Държавни служители, полицаи и военни също да се осигуряват като всички останали, плюс ограничаване на дължимите заплати при пенсиониране.

“Ефективното прилагане на тези мерки ще направи администрацията по-ефективна и ще помогне на реалната икономика”, смятат от ИПИ. Към тях те прибавят още и осигурителни промени:
Пенсионна реформа – пренасочване на 2 процентни пункта от пенсионната вноска за общественото осигуряване към частен фонд; покачване на пенсионната възраст с 6 м. още от 2012 г.; ограничаване на ранното пенсиониране и по-ефективен контрол върху инвалидните пенсии;

Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд.

“Предложените промени в пенсионната система са неизбежни, като още преди година предрекохме краха на приетия дългосрочен план за пенсионна реформа. Тогава посочихме, че „дългосрочната реформа на сегашната администрация ще се провали още през първата си година” (12 ноември 2010 г.), което вече е факт – сринати приходи в ДОО, сменен управител на НОИ и подновен дебат за пенсионната реформа”, заявяват от ИПИ.

Според експертите на института предложенията в Алтернативен бюджет 2012 би трябвало да доведат до стабилност и доверие в страната.

“Разумната и балансирана бюджетна политика означава и по-силна позиция в Европа на фона на дълговата криза и проблемите пред много от т. нар. „богати страни”. Подобен бюджет е добра основа за растеж и за посрещане на евентуални външни шокове чрез нисък дълг, относително ниско държавно преразпределение и реформи. Записването на т. нар. „фискален борд” в Конституцията допълнително ще бетонира разумната фискална политика”, смятат още от ИПИ.

Проектобюджет 2012 и Алтернативен бюджет на ИПИ

Общо приходи 28 732,1 27 173,1 (% от БВП) 36,0% 34,0% Общо разходи 28 928,5 26 255,0 (% от БВП) 36,2% 32,9% Вноска в общия бюджет на ЕС 895,7 895,7 (% от БВП) 1,1% 1,1% Бюджетно салдо (+/-) -1 092,1 22,4 (% от БВП) -1,4% 0,0% Първичен баланс (+/-) -378,5 716,0

Източник: ИПИ