Международният валутен фонд (МВФ) е готов да помогне на Италия, но при условие, че Европейската централна банка (ЕЦБ) допринесе по един или друг начин, заяви пред Франс прес източник, свързан с досието, съобщи БТА.

В същото време стана ясно, че Италия е провела през изминалите няколко дни предварителни консултации с Международния валутен фонд (МВФ) за възможна финансова помощ, съобщиха днес пред ИТАР-ТАСС източници от деловите среди на лондонското Сити.

Те отбелязаха, че Рим не е представил на МВФ официална молба за финансово съдействие. "Във всеки случай ако подобна молба постъпи, то това няма да е преди 5 декември тази година - датата, на която премиерът на Италия Марио Монти ще обнародва бюджета на тази страна от еврозоната", информираха представителите на Ситито.

Според информация, с която разполага ИТАР-ТАСС, лидерите от еврозоната разглеждат вариант, при който МВФ ще предостави на Италия помощ в размер до 600 милиарда евро за три години.

МВФ официално опроверга вчера, за трети път в разстояние на три дни, да води преговори с Италия и Испания за евентуален заем.

"Няма преговори засега и е твърде рано да се каже дали МВФ подготвя план", посочи същият източник. Той допълни, че възможността МВФ да помогне на Италия не е напълно изключена. За това обаче е необходимо премиерът Марио Монти да представи нов план на правителството за постигане на бюджетно равновесие през 2013 година.

Най-вече МВФ няма достатъчно ресурси за мащабна програма. "Една програма на МВФ би била полезна само ако ЕЦБ се включи в играта", допълни източникът. Това например би могло да бъде под формата на заеми за финансовата институция във Вашингтон.

В Берлин друг информиран източник изтъкна, че призивите към ЕЦБ да даде финансов принос в МВФ, за да му позволи да оказва по-голяма помощ на еврозоната се сблъскват с факта, че ЕЦБ не е член на фонда. На този въпрос главният икономист на ЕЦБ Юрген Щарк отговори по същия начин днес в Далас, САЩ, съобщи агенция Блумбърг. В миналото обаче е имало случаи, когато национални централни банки заемат средства на МВФ като част от специални програми - едната за намаляване на бедността, а другата, насочена към силно задлъжнели страни.