"Чуждестранните пазари отразиха силен ръст заради новината за съвместно действие от страна на централните банки. Това обаче е временно щастие и не е решение на същинските икономически проблеми и най –вече на загубеното доверие“, коментира за Profit.bg Александър Пеев, инвестиционен консултант в Съгласие Асет Мениджмънт.

Европейският съюз бе създаден с основна концепция за икономически и финансов интегритет и едновременно с това запазване на нравствената и културната даденост на всяка една от нациите в Европа. Това обаче е противоречие и идеализъм, тъй като икономиката се движи и се дирижира от човешките субекти и с най – прости думи няма как да имаме еднакъв икономически модел за различни нации, допълва още Пеев.

Огромен пример за това е защо точно Испания, Италия, Португалия, Гърция и веднага след това Франция станаха “прасетата” и смея силно да твърдя като франкофон, че това, което ги отличава от другите европейски държави, е именно начинът им на живот, за това “как” живеят, а това диктува и се отразява в икономическата система. Въпросът “как” потребяваш, “как” инвестираш, “как”спестяваш, “как” правиш търговия и т.н. е от огромно значение в случая. На европейския континент винаги е имало разделения и сега отново започват деления – страни “прасета”, “елитни държави” и т.н.

Огромният дълг вече е натрупан и предлаганите до тук мерки са свързани единствено с отлагането. Да се обърне внимание на идните падежи на дългa на Италия следващите месеци например. Отлагането е изгодно за сегашните политици и шефовете на централните банки, а сметката се отлага да се плати и се прехвърля отговорността към следващите управляващи и плащане от идните поколения. Невидимите икономически сили си действат и коригират и изчистват натрупаните неравенства в икономиката. На страни като Гърция, Италия и Испания са давани най – много средства още 80-те години на миналия век и щом парите не са използвани правилно, икономическите сили искат да коригират неефективността като си ги вземат обратно, смята още Александър Пеев.

Какво се прави в такава криза, когато е ясно, че капацитетът на технологиите и човешките възможности не е достатъчен – да се проследи какво са направили САЩ през Голямата депресия – огромни инвестиции в научно – изследователка и развойна дейност и политика за привличане на човешки капацитети от цял свят. Идеята за добавената стойност би поддържала икономическия ръст, а това именно означава с най – прости думи – един служител трябва да създава, да изработи стойност освен за себе си и поне още толкова за мениджмънта и акционерите, собствениците да създават добавената стойност освен за себе си и за държавата, а държавата да създава толкова, че да има и за социалната политика.