Началото на 2011 г. бе доста оптимистично. Борсовите индекси в региона се надпреварваха кой да бъде първи по ръст. Колективните инвестиционни схеми се върнаха към позабравения ритъм, в който интересът на индивидуални и институционални клиенти като че ли започна да се завръща, появи се и склонността за покупки на по-рискови финансови инструменти, коментира за Profit.bg Виолета Кръстева – инвестиционен консултант „Капман Асет Мениджмънт“ АД.

През този период записванията превишаваха обратните изкупувания и очакванията на всички бяха за така желаното сбогуване с кризата и растеж на индустрията, но всичко това издържа точно до началото на март.

След това летаргията започна бавно да се завръща, като голяма част от фондовете преструктурираха своите портфейли в посока активи, търгувани на развитите капиталови пазари.

И тогава избухна (не)очакваната сага с гръцкия дълг, която към края на годината прерасна в европейска дългова криза и в залагания ще го има ли еврото като валута или ще последва безпрецедентен колапс в еврозоната. Мудните решения и разногласията на лидерите в Европа доведоха до рязък спад на индексите, висока волатилност, голяма несигурност, а също и до бягство от рискови инвестиции.

В такава обстановка на падащи индекси, взаимните фондове, опериращи на местния пазар, отбелязаха поредна година отрицателна доходност. Единствено консервативните фондове, инвестиращи основно в инструменти с фиксирана доходност, останаха на положителна територия.

Като цяло, индустрията нямаше ликвидни проблеми, но спадът в активите под управление се дължеше както на преоценки на портфейлите, така и на пренасочване към нискорискови инвестиции, главно в банкови депозити.

И през следващата година (б. ред. 2012 г.) предизвикателствата пред фондовата индустрия ще бъдат много. Новият закон за колективните инвестиционни схеми предвижда актуализация на всички вътрешноустойствени актове на управляващите дружества и управляваните от тях взаимни фондове.

Неминуемо ще има консолидация и преструктуриране в сектора предвид изискването за поддържане на минимум петстотин хиляди лева активи на договорен фонд. Вероятно и инвестиционните дружества от отворен тип в голямата си част ще изберат да се преобразуват в договорни фондове, тъй като това ще намали административните разходи – възможност, предвидена в новата нормативна база.

Инвестиционният интерес към сектора ще бъде в пряка зависимост от движенията на капиталовите пазари, като заявените намерения на българската държава за приватизация на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества вече са факт. Отделно от това предстои да разберем дали самата борса ще бъде приватизирана, както и параметрите на новата емисия еврооблигации, която предстои да бъде структурирана.

Имайки предвид добре работещите институции и изградената пазарна инфраструктура, както и фактът, че спестяванията на населението в банките надхвърлиха 30 милиарда лева, очаквам при промяна на пазарната конюнктура и настроения в положителна посока, плавно възвръщане на инвеститорския интерес към сектора.

Материалът е с аналитично-информационен характер и не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти!