Имаше време, когато Управлението за федерален резерв на САЩ (Фед) нямаше изобщо да съобщи, че е променило лихвените проценти. Скоро то ще казва на какво равнище мисли, че ще бъдат те след години.

На първата за годината среща на комитета по паричната политика на 24 и 25 януари Фед ще разкрие кога очаква да започне да повишава краткосрочните лихвени проценти, които сега са близо до нулата и в каква посока ще се движат те през идните години, пише в свой анализ The Economist, цитиран от БТА. Зад една такава пълна прозрачност се крие мрачен факт: в началото на четвърта поредна година на изключително ниски краткосрочни лихвени проценти и на фона на все още болната икономика Фед търси отчаяно нови начини за стимулиране на търсенето. Той не е сам.

От четирите големи банки в богатия свят, британската и японската вече са понижили своите лихвени проценти до равнище, близко до нулата, а четвъртата - Европейската централна банка (ЕЦБ) - по всяка вероятност ще поеме по техния път тази година. Междувременно балансите и на четирите институции са надути, тъй като те увеличават обема и диапазона на активите и кредитите, които държат. Централните банки никога не са се чувствали удобно с неконвенционалните валутни мерки като поемането на устни ангажименти за лихвените проценти и т. нар. количествено облекчаване - покупката на активи чрез печатане на пари.

Алън Блайндър - икономист от Princeton и бивш служител на Фед - ги сравни със семейство, което позволява на своята луда леля да излиза от килера само при специални поводи. Количественото облекчаване се пази в чекмедже с надпис "Само за спешни случаи", както го каза през 2010 година заместник-управителят на Bank of England Чарли Бийн.

Неконвенционалното обаче сега е конвенционално. В презентация на тазгодишната среща на American Economic Association Блайндър ще заяви, че конюнктурата, изразяваща се в ниска инфлация и ниски номинални лихвени проценти, постоянен излишък на капацитет и фискална политика, парализирана от големи дългове, която принуди централните банки да водят неконвенционална политика, ще бъде характерна черта на икономическия пейзаж.

"Не можем да напъхаме лудата леля обратно в килера", казва той. Колко дълго обаче е възможно тя да остане навън?

В Япония лихвените проценти клонят към нулата почти непрекъснато от 1999 година. Оттогава Bank of Japan купува държавни и корпоративни облигации, търговски ценни книжа, инвестира във валутни фондове и в недвижими имоти. Миналата година тя предложи целеви кредити, за да стимулира дългосрочните инвестиции и да възстанови районите, засегнати от земетресението и цунами. Такива мерки предотвратиха една по-дълбока рецесия, но не и дефлацията и застоя в създаването на работни места. Подобен резултат не е вероятен в западните страни. Въпреки това 2012 година ще изисква повече неконвенционални мерки.

Решението на Фед да включи лихвените проценти в своите тримесечни прогнози за ключови икономически показатели, което бе обявено тази седмица, подражава на централните банки на Нова Зеландия, Норвегия и Швеция. Само че докато това трио се стреми към по-голяма прозрачност заради своя собствен интерес, главният мотив на Фед е практичен. Неговите нови прогнози трябва да убедят инвеститорите да не очакват затягане на валутната политика преди 2014 година и следователно да пренебрегнат дългосрочните лихвени проценти. Дали тази мярка ще постигне в достатъчна степен целения стимулиращ ефект е друг въпрос.

През ноември Фед очакваше, че икономическият растеж през 2012 година ще бъде между 2.5 и 2.9%. Прогнозите на частния сектор бяха за растеж само от 2%. Фед може да се окаже право, като се има предвид оптимистичният тон на последните данни. Ако обаче се окаже, че не е, то по всяка вероятност ще пристъпи отново към количествено облекчаване след досегашните две тура и операция "Туист", при която размени краткосрочни облигации за дългосрочни.

Свидетели сме на подобна динамика и във Великобритания, където последната прогноза на Bank of England бе за икономически растеж от 1.2% през 2012 година. Както и в САЩ, очакванията на частния сектор са по-мрачни на фона на рецесията в Европа и строгите икономии у дома.

Британската централна банка по всяка вероятност ще възобнови в скоро време количественото облекчаване.

Повечето погледи са насочени към ЕЦБ. Тя купува държавни облигации с неохота и отпуска кредити на банките с ентусиазъм, като представя двете действия като начини за възстановяване на ликвидността във финансовата система, така че валутната политика да може да проработи, а не като валутна политика сама по себе си. Сега, когато ЕЦБ заема огромни суми на банките от еврозоната за период до три години, това разграничение обаче става безсмислено. Идеята е банките да използват тези пари, за да купуват дълг на страни от периферията на Еврогрупата, да отпускат повече кредити на домакинствата или да намалят дълговете, които трябва да рефинансират. Във всичките случаи това ще повиши цената на държавните и частните облигации и ще намали тяхната доходност, както е замислено да проработи количественото облекчаване. Попитан неотдавна дали ЕЦБ води политика на количествено облекчаване, нейният президент Марио Драги избяга от въпроса: "Всяка юрисдикция има не само свои собствени правила, но и свой собствен речник."

Европейската централна банка обаче може да пристъпи към количествено облекчаване, ако види, че инфлацията е под определеното от нея максимално равнище от 2%.

Елга Барч от Morgan Stanley твърди, че това е възможно да стане тази година. ЕЦБ вече очаква инфлация от само 1.5% през 2013 година, като тя може да се окаже на още по-ниско равнище поради факта, че банките понижават прогнозите в унисон с по-мрачния консенсус в частния сектор. Барч мисли, че ЕЦБ ще съкрати през първата половина на годината основния си лихвен процент до 0.5% спрямо сегашния 1% - най-ниското възможно ниво поради технически причини. Купуването на активи ще бъде следващата логична стъпка.

Въпросът е: какви активи? Блайндър отбелязва, че количественото облекчаване може да проработи чрез намаляване на разликите между дългосрочните и краткосрочните лихви или между частните и държавните облигации.

Първата цел се постига най-успешно чрез купуване на държавен дълг, а втората - чрез купуване на частен дълг. Bank of England се придържа твърдо към първия метод, като дава възможност на министерството на финансите да увеличава кредитите за частния сектор.

Фед прави по малко и от двете, като купува ипотечни облигации, подкрепени от федералното правителство, и държавни ценни книжа, но избягва да купува частни активи заради законовите и политическите ограничения. Позицията на ЕЦБ е противоположна на позицията на Фед: ограничена при финансирането на правителства, но свободна да купува частен дълг.

Въпреки че купуването на повече облигации на периферните страни от еврозоната ще е по-ефективно, Барч очаква, че банката вероятно ще прибегне първо до количествено облекчаване чрез купуване на повече частен дълг като банкови и корпоративни облигации (ако се приеме, че тригодишните заеми за банките не успеят да увеличат кредитирането). Възможно е освен това тя да купи облигации на всички държави от Еврогрупата, в процеса на смекчаване на натиска върху изпитващите затруднения периферни страни.

Каквото и да направят централните банки, те не са в състояние да решат проблемите, които политиците могат най-добре да оправят - като непоследователната фискална политика на САЩ или раздробените институции в ЕС.

Попитан за агресивното отпускане от ЕЦБ на нови кредити на банките, управителят на Bank of Japan Масааки Ширакава каза, че то само печели време. Той обаче предупреди, че тази мярка може да има обратен ефект, ако политиците пропилеят времето, което ЕЦБ "купи", колкото и да е то. За жалост този риск никога не е малък.