САЩ не се "отказват" от Европа въпреки планираните икономии от 487 млрд. долара, които Пентагонът трябва да направи идните 10 години, и новата американска военна стратегия, която дава приоритет на Азиатско-тихоокеанския район и Близкия изток.

Това увериха днес шефът на Пентагона и американският министър на отбраната Лион Панета по време на кръгла маса с участието на държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.

Панета увери аудиторията, че Старият континент запазва трайното си стратегическо значение за Вашингтон.

"Европа остава ценен партньор за съвместни военни и дипломатически операции, пише БТА.

Американският ангажимент към противоракетния щит, както и участието на Вашингтон във финансирането на покупката на пет безпилотни самолета "Глоубъл хок" за системата за въздушно наблюдение на НАТО, го потвърждават", подчерта Панета.

Вашингтон ще остави в Европа около 37 хил. свои войници въпреки планираното изтегляне на две от четирите си бойни бригади (което прави около 7000 души) на континента, увери шефът на Пентагона, уточнявайки, че друга американска бригада ще извършва редовни ротации в Германия за съвместно обучение.

Панета уточни, че тази бригада ще участва в силите за бързо реагиране на НАТО, създадени през 2002 г. с идеята числеността им да достигне 13 хил. души.

САЩ подкрепиха тези сили, но досега нямаха осезаем принос заради войните (в Ирак и Афганистан), обясни той, призовавайки съюзниците да изпратят свой контингент в състава на тези сили.

По думите му с всички тези мерки Вашингтон гласува доверие на бъдещето на алианса и Европа трябва да направи същото. Според него сътрудничеството в НАТО не може да е извинение за още по-голямо съкращаване на военните бюджети в Европа.

САЩ присъстват с около 80-хиляден военен персонал в Европа, в това число авиация, военноморски флот и други войски. На територията на Европа има 28 американски военни бази - 16 на сухопътните войски, осем военновъздушни и четири военноморски, напомня Ройтерс.

САЩ покриват 75 на сто от военните разходи на НАТО. Само още четири от 28-те страни в алианса - Великобритания, Франция, Гърция и Албания - отделят по 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, припомня АФП.

Военна намеса в Сирия е "абсолютно изключена" увери днес държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън на пресконференция в рамките на конференцията.

Ръководителката на американската дипломация изрази огромно съжаление от решението на Русия и Китай да наложат вето на проекторезолюцията за Сирия в Съвета за сигурност на ООН.

Тя каза, че се е надявала до последно на компромис след проведените "активни" разговори с руският министър на външните работи Сергей Лавров в Мюнхен днес.

Русия и Китай наложиха днес вето на резолюцията, подкрепяща плана на Арабската лига, който предвижда сирийският президент Башар Асад да се оттегли от властта. Останалите 13 държави гласуваха "за" документа, внесен от Мароко.

Руското вето последва поредица поискани от Москва поправки в текста на проекторезолюцията, които Западът сметна за неприемливи. Една от тях поделя вината за насилието, отнело живота на над 5000 души, между сирийското правителство и опозицията.

За втори път Русия и Китай, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, не допускат резолюция за Сирия. За първи път това се случи през октомври 2011 г.

Москва и Пекин се боят от повторението на либийския сценарий в Сирия, при който след гласувана резолюция на ООН НАТО оказа военна подкрепа на бунтовниците, за да свалят полковник Муамар Кадафи от власт.

Постоянният представител на Русия в Съвета за сигурност Виталий Чуркин заяви, че резолюцията за Сирия е небалансирана и обвини Запада, че търси единствено смята на управлението в страната.

"Трудно ни е да си представим, че след последните кървави събития (убийството на над 200 цивилни при артилерийски и минометен обстрел в Хомс - бел.ред.) все още има страни, които пречат на световната общност да осъди насилието," добави тя.

Държавният секретар се опасява от ескалация на напрежението в Сирия. По думите й има очевидна опасност сблъсъците там да прераснат в гражданска война.

Клинтън изрази увереност и че Европа ще намери изход от финансовата криза. Според нея заедно със САЩ европейските страни трябва да работят в по-тясно сътрудничество за възстановяването си, в борбата си срещу държавния капитализъм и протекционизъм.

В изказването си пред Мюнхенската конференция по сигурността тя също се опита да убеди европейците, че Вашингтон не обръща гръб на Стария континент, независимо от декларирания от правителството на Барак Обама "завой" към Азия.