Три стъпки ще намалят лихвите по потребителските кредити, обещава вицепремиерът Симеон Дянков в изпълнение на заръката на премиера Борисов. Те са: лихвите да зависят от публичните банкови индекси, част от таксите за клиентите да отпаднат, а фирмите за лесни заеми да се регулират по-строго.

Подуправителят на БНБ Румен Симеонов изрази съмнение, че това ще смъкне лихвите, но ще ги направи по-прозрачни. Банкери, пожелали анонимност, определиха идеите като смехотворни.

Готови са трите стъпки, които ще превърнат в реалност заръката на премиера Борисов лихвите по кредитите да паднат, пише в. Труд.

Първата е лихвите задължително да се обвържат с някой от най-разпространените банкови индекси. Втората е да бъдат забранени част от таксите, които клиентите плащат на банките, или поне да се делят помежду им. Третата стъпка е по-сериозна регулация на многобройните фирми за т.нар. бързи кредити, които отпускат потребителски заеми под 400 лв.

Тези три промени бяха очертани вчера от вицепремиера Симеон Дянков като най-належащи от пакета законови мерки, който трябва да доведе до намаляване на лихвите по кредитите. Вицепремиерът заяви, че проектът за промени вече е готов и до края на седмицата ще бъде публикуван за обсъждане.

Според Дянков основното е, че банките ще се задължатда определят лихвите по кредитите в зависимост от някой базисен индекс. Той посочи като пример ЮРИБОР и СОФИБОР. “В Германия или в Чехия, като отидеш да си вземеш потребителски кредит, те ти казват ЮРИБОР плюс еди-колко процента. В България не е така. Всяка банка си прави основен лихвен процент и ако сравняваш между банки, става много трудно”, мотивира се той.

Вицепремиерът заяви и че много от банковите такси у нас се плащат несправедливо от получателя на кредита, например таксата за оценка на обезпечението. Но “банката трябва да плаща, защото тя получава пари от лихвите по този кредит”, смята финансовият министър.

Дянков се учуди и защо у нас многобройните фирми за “бързи кредити”, които дават заеми за броени минути без никакво обезпечение, не се регулират от закона. “Всъщност се оказва, че за миналата година има някъде около половин милион кредита”, каза Дянков и посочи, че от липсата на законова регулация печелят заложните къщи и “някои други такива лихварски къщи”.

Всички промени, които вицепремиерът описа, би трябвало да се случат в Закона за потребителския кредит. До късно вчера проектът не бе публикуван на сайта на финансовото министерство.

Повечето банкери, разпитани от “Труд”, отказаха публично да коментират мерките и последиците от тях, докато не ги видят в писмен вид. “Целта в момента е да демонизират банките, да ги изкарат злодеи, които не дават пари на хората. Но тъй като г-н Дянков търси публична дискусия по една тясно специализирана материя, няма да влезем в такава”, каза банкер, пожелал анонимност.

Неофициално банкерите определят намеренията като смехотворни. Единият проблем според запознати е, че и сега повече от половината банки определят лихвата според ЮРИБОР или друг разпространен индекс плюс добавка - процент, определян от банката. В закона сега не се казва как да се определи този втори компонент и трезорите имат голяма свобода.

При падане на индексите те увеличават втората съставна част на лихвата по кредита и така тя си остава същата, а често става и по-висока отпреди. Такова е положението и в момента, тъй като междубанковите лихви, които формират индексите, са ниски.

Проблемът нашумя за пореден път в началото на годината, след като се оказа, че адвокат Веска Велева е успяла да спечели на първа инстанция дело на свой клиент срещу банка, която му е увеличила лихвата.

Икономисти коментираха, че в случая дяволът е в детайлите - ако и след промените в закона няма ясни и точни указания как се определя надбавката, която банката слага върху лихвата, нищо няма да се промени.

Според подуправителя на БНБ Румен Симеонов единственият резултат от подобна законова промяна ще е създаване на по-голяма прозрачност при определянето на лихвите (виж по-долу).

Симеонов подчерта, че БНБ разполага с достатъчна информация за бързите кредити, тъй като фирмите, които ги отпускат, са длъжни да ги отчитат в Централния кредитен регистър, който се поддържа от БНБ.

В регистъра, открит преди около 3 години, се вписват всички отпуснати заеми.

Какво е СОФИБОР

СОФИБОР е справочен индекс, който се изготвя от 2003 г. насам и показва какви са лихвите по необезпечени депозити в левове, предлагани на българския междубанков паричен пазар от представителна група банки. Данните се подават от Асоциацията на банките в България всеки ден до 11 часа в БНБ. Индексът се изчислява с точност до два знака след десетичния.

Вчера СОФИБОР беше 2,95%, като от половин година насам стойността му пада непрекъснато. В началото на януари индексът рязко се понижи с почти 1 процентен пункт.

Какво е ЮРИБОР

ЮРИБОР е индекс, който показва средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Създаден е през 1999 г. заедно с въвеждането на единната европейска валута. Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, която събира данни от 3000 банки. Обобщеният индекс се обявява всеки работен ден в 11 часа централноевропейско време. Има различни видове ЮРИБОР - за едномесечни, 3-месечни и по-дълги срокове. Определя се до третия знак след десетичния. Вчера 9-месечният ЮРИБОР беше 1.555%.

Петър Чобанов, икономист: Дяволът е в детайлите

Дяволът в случая е в детайлите. Сега, когато краткросрочните лихви на междубанковия пазар са ниски, рискът за банката, когато отпуска кредит, се определя от ред други неща. Да не говорим, че има различни видове ЮРИБОР, а индексът СОФИБОР на практика се определя от нашите банки и те могат да му влияят.

В крайна сметка смятам, че трезорите ще намерят начин чрез някакви надбавки и премии за риск да си направят лихвите такива, каквито те искат.

А какъв е смисълът да се регулират кредитите под 400 лева не мога да разбера. Може би се търси някаква по-висока защита на потребителите, но така нарастват разходите за регулации. А това няма как да намали лихвите по тези кредити - те се отпускат без никакво обезпечение и е нормално заради това да са високи.

Георги Ганев, икономист: Просто звучи красиво

Тези намерения звучат красиво, въпросът е как ще се вкарат в практиката и дали това няма да струва прекалено скъпо и на банките, и на обществото.

Според мен вкарването в закона на задължително съобразяване на лихвите по кредитите с индексите ЮРИБОР и СОФИБОР няма да доведе до намаляване на лихвите, а само ще ги направи с една идея по-прозрачни. Това, разбира се, не е малко.

Винаги съм казвал, че отпускането на кредит е по-скоро изкуство, отколкото наука. Един кредитен инспектор трябва да знае толкова много неща за клиента си, който е дошъл да иска заем, че определянето на риска често не може да се побере в никакви формули.

Петър Андронов, изп. директор и председател на НС на СИБанк: Въпросът е в икономиката

За мен големият въпрос в момента е как да се насърчи инициативността и желанието на предприемачите да направят нещо. Едно насърчение на инвестициите, на потреблението, на заетостта, може да свърши много повече работа, отколкото каквито и да било ограничения на банковия сектор и промени в специалните банкови закони.

Да не говорим, че бих искал да чуя лично от вицепремиера Симеон Дянков какво мисли по т.нар. мерки за намаление на лихвите. Надявам се да има среща между Асоциацията на търговските банки и него, на която и двете страни да изложим спокойно и аргументирано мнението си.

Така представени идеите звучат като фрагменти от нещо, което засега не ни е известно.

Ние - банкерите, в никакъв случай не можем да приемем като системни предложения, които се носят из медийното пространство.

Румен Симеонов, подуправител на БНБ: Така става по-прозрачно

Скептичен съм дали обявените мерки могат да доведат до намаляване на лихвите по кредитите. Но смятам, че ако целта е образуването им да се направи по-прозрачно, това е един от начините да се постигне.

Все пак не ми стана ясно какво е основанието банките у нас да определят лихвите по кредитите спрямо показателите ЮРИБОР или СОФИБОР - когато българските банки участват на този пазар, рисковата надбавка за тях е много по-висока отколкото за западноевропейски банки.

Колкото до фирмите за бързи кредити, те отпускат заеми от по 100 лева без никакво обезпечение, но срещу връщането на примерно 200 лв. след време. И хората продължават да теглят такива кредити, макар че лихвата е безбожна. Само че тези кредити също се завеждат в Централния кредитен регистър и не виждам къде е проблемът.

Разбира се, няма никакъв проблем БНБ да контролира фирмите за бързи кредити, доколкото изобщо има правомощия по отношение на потребителските кредити - там по-силни са правомощията на Комисията за защита на потребителите.

Малко странно ми звучи намерението за “разделяне на банковите такси между потребителя и банката”, както се изразява вицепремиерът Симеон Дянков. Вероятно той има предвид слагането на някакво ограничение върху размера на таксите. Но нека да видим промените, написани на хартия, и тогава ще ги коментираме по-детайлно.

Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти: Странна война без победител

Томахавките са извадени. “Граждани и бизнес се обединяват срещу банките”. “Искат да върнат социализма”, отвръщат анонимни банкери.

Това е странна война. И ненужна. В нея не може да има победител. Няма бизнес, оцелял във война срещу клиентите си. Кредитополучателят плаща масрафа - заплатите, бонусите и печалбите на банкерите. Да се откажат от кредита, за клиентите днес е решение от същия порядък, като да се откажат от електричество.

Къде е драмата? Да се спрем само на въпроса с лихвите. Дори и този въпрос се раздвоява на въпрос за нивата на лихвите и въпрос за промяната на лихвите, след като кредитът е бил отпуснат.

Нивата на лихвите се определят най-добре на открития, конкурентен пазар. Историята показва, че само така лихвите могат във всеки момент да балансират спестяванията с търсенето на кредит. Определената на пазара лихва просто отсява печелившите бизнес проекти от губещите. Държавата няма място тук.

Но има едно “но”. Ключовата дума е “конкурентен пазар”. А у нас той не е. Той е счупен, монополизиран и конкуренцията не може да обуздае лихвите, защото лихвата може да се променя, след като кредитът е отпуснат. Това е изцяло под контрола на банката кредитор. Тук държавата не само може, а трябва да се намеси, като определи правилата. Всеки пазар действа в институционални и законови рамки. Всяка игра, спортна или хазартна, има правила. И те не се определят от единия от играчите.

Това е и тезата, която защитавам от две години насам: че правилата на играта на кредитиране у нас трябва да се променят, защото в момента фаворизират банките и създават драма не само за индивидуалните кредитополучатели, които се заблуждават, че сключват договор с банка, но и за икономиката и обществото като цяло.

Когато правилата се променят, така че да съответстват на добрата практика в Европа (вкл. Румъния), и у нас ще се създаде здравословна конкурентна среда за кредитиране. Тогава и конкуренцията на пазара ще слага таван на лихвите. Сега не е така.

След 2010 г. едностранните промени на лихвите по вече отпуснати кредити са издигнати в ранга на законова норма. Това става с дефиницията “референтен лихвен процент”, фигурираща в Закона за потребителския кредит в сила от 12 май 2010 г. “Референтен лихвен процент” е онази част от начисляваната лихва, която може да се променя в хода на изплащане на кредита. Тя според закона е индекс, който може да е пазарен, но може да се определя и по “методология” на банката. От направения анализ на “Активни потребители” се вижда, че 15 от 18 банки използват собствена “методология”.

И ако мислите, че “методологията” са правилата на играта, лъжете се. Точният размер на референтната лихва на банката се решава всеки месец от Управителния й съвет, т.е. произволно. Тоест едностранното повишаване на лихва от страна на банката, на база клаузи на договора, които три съдебни състава определят като неравноправни и нищожни, е въздигнато в законова норма. Регулаторният проблем се състои в това, че едностранното и произволно изменение на лихвите прави кредита у нас процикличен - ниски лихви и надуване на балони в добри времена, високи лихви, свиване на кредита и довеждане на клиенти до фалит - в лоши.