Откакто започна кризата през 2008 година, все повече четем истории за възмутително поведения на хора, заемащи висши постове в големи корпорации. Въпрос, който интересува психолозите, е дали хора като Бърнард Мадоф са изключение или са просто по-ясно изразен случай на една всеобща черта.

Едно ново изследване на Калифорнийския университет хвърля повече светлина по този въпрос. Според него, при хората които имат по-добро социални и финансово положение има по-голяма вероятност да лъжат, да мамят и изобщо да бъдат неетични.

Учените са използвали различни начини, за да преценят социално икономическият статут на хората, както и тяхното собствено усещане за положението им. Техните доходи са били между 16 000 долара и 150 00- долара на година. При всички експерименти се установява, че хората с пои-висок статут се интересуват най-вече от собствения си интерес.

В първите два експеримента, учените са проследили шофьорските навици на хора с различен тип автомобили.

Водачите на по-новите и по-скъпи модели по-често засичали другите автомобилисти и по-рядко пропускали пешеходците на пешеходна пътека.

Те пренебрегвали пешеходците 45% по-често, отколкото шофьорите на по-скромни коли.

В друг експеримент, с участието на група от млади студенти, се проверява колко често те биха извършили нещо нередно, като да си вземат офис консумативи от работата и дали ще поправят грешката на касиерка, която без да иска им е върнала повече пари.

И тук студентите с по-високо социално положение се въвличали в неетичните действия по-често.

Защо се получава така?

Психолозите предполагат, че когато са финансово независими, на хората започват да „им пука“ все по-малко за другите.

От друга страна богатите хора имат по-голяма вероятност да се измъкнат невредими от някои дребни нарушения (и те знаят това). Например, в работата им, те не са следени от началниците толкова, колкото хората на по-низше ниво и знаят, че може и никой да не разбере за техни прегрешения. В случай, че загазят, те имат и финансовия ресурс да се измъкнат от много ситуации.

Но може да има и друго обяснение – алчност. Богатите хора гледат на алчността като на нещо хубаво. Те нямат скрупулите около нея, които имат други хора. При хора от по-низш статут също се забелязва по-често ангажиране с неетични действия, ако са били възпитавани, че алчността е нещо хубаво.

Изводите обаче не могат да се считат за чиста монета, казва доктор Робърт Гор от Сан Франциско. Дори и в конкретни случаи като експеримента с колите. Не всички богаташи карат лъскави коли и не всички хора с лъскави коли са богаташи, казва той – днес е модерно да караш кола, която не можеш да си позволиш.