Ръководителят на Европейската централна банка Марио Драги наскоро заяви, че най-опасната фаза от дълговата криза в Европа вече е зад нас. Така ли стоят нещата в действителност?

Разбира се насищането на европейската банкова система с ликвидност намали напрежението на финансовите пазари. За държавните облигации на Италия и Испания отново се появиха купувачи, а доходността, поне на италианските бондове, значително се понижи.

Но на това основание да се прави извод, че кризата е преодоляна, не е по-убедително от това да се каже на болен от сърдечна недостатъчност, че оздравява, защото вече включен в системата за изкуствено кръвообращение. Икономическите проблеми на евозоната досега не са решени.

За преодоляване на дълговата криза правителствата и домакинствата в проблемните страни трябва да намалят дълговете си. По пътя на съкращения на заплати и други разходи икономиката трябва да възстанови своята конкурентоспособност. Освен това трябва да се понижат цените имуществените активи, за да се появи отново у инвеститорите готовност да влагат в проблемните страни. Но да се постигне всичко това едновременно е изключително трудно.

За съкращаване на бюджетните дефицити правителствата намаляват разходите си и повишават данъците. По-малко харчат и домакинствата. Едновременно те попадат под натиска на растящите данъци и намалените доходи. Към това намалява стойността на домовете им и собствениците се сблъскват с това, че задълженията им по ипотеката превишават стойността на самите имоти. Рано или късно се стига до това банките да отписват заеми. Това отслабва техните баланси,ограничавайки възможностите им да кредитират здрави фирми и платежоспособни домакинства. Съществува опасност от образуването на негативна икономическа спирала, характеризираща се с понижено търсене, падане на цените и ръст на безработицата.

Край на кризата може да се очаква, само когато този процес на корекция завърши, пише Handelsblatt.

Засега нещо подобно се случва само в Ирландия. В сравнение с пиковите стойности значително се понижи нивото на заплатите и стойността на жилищата, и за първи път от 2010 г. тази страна има профицитен бюджет. Тя започва да съкращава външния си дълг, но още не е ясно дали тази фаза ще премине в стабилно икономическо оздравяване.

В останалите проблемни страни процесът на корекция върви по-малко успешно.

В Испания разходите на фонда за работни заплати и цените на жилищата се понижиха незначително и дефицитът по платежния й баланс в края на 2011 г. остана както и преди около 4% от БВП, а дефицитът по държавния бюджет достига почти 9%. При това испанската икономика се съкращава с около 1% на година, а под тежестта на строгите мерки за икономии и икономически спад са също и Италия, и Португалия.

Така можем да констатираме, че проблемните страни в еврозоната са по-скоро в началото, отколкото в в края на уникалното от историческа гледна точка „лечение чрез въздържание“.

С оглед на това изказванията на Марио Драги изглеждат по-скоро пожелателни. Започнатите от Европейската централна банка вливания на ликвидност могат да се окажат напълно успешна стратегия, но рисковете, които я съпътстват са значителни. Тя може да затрудни целия процес на корекция и тогава удържането на динамиката на цените в еврозоната под контрол няма да е лесно.