Краят на прогреса
Един от най-уважаваните технологични предприемачи- съоснователят на PayPal и инвеститор във Facebook, Питър Тил вече няколко години се опитва да убеди своите съграждани, че Америка е загубила способността си за иновации. Той дори пише книга в съавторство с Гари Каспаров за това, че прогресът е спрял и трябва да се вземат мерки, за да се завърти колелото отново, пише Forbes.
Примерите, които привежда Тил, са широко известни: последната космическа совалка се приземи през лятото на миналата година, без да има нещо ново, което да дойде на смяна. Количеството нови лекарства, които получават разрешение за продажба на пазарите на развитите страни, устойчиво намалява от 90-те години. Самолетите през 2012 г. летят по-бавно от „Конкорд“, iPad се базира на патенти отпреди 20 години, а интернет, уверява милиардерът, който е направил състояние от него, макар и да създава добавена стойност, не променя живота на хората така, както изобретенията от миналото.
Икономистът Тайлър Коен в книгата си „Голямата стагнация“ задава въпроса защо икономическият ръст в Америка се забавя след 70-те години на миналия век. И отговаря: през първите 200 години от съществуването на САЩ се капитализират последствията от промишлената революция и ръста на грамотността на населението от ниска база, или „обирали се ниско висящите плодове“. От втората половина на XX век открития от такъв мащаб, които могат да движат икономиката напред цели десетилетия, не са правени и всяка следваща стъпка се дава все по-трудно.
Интернет промени начина на живот на милиони хора, но икономическият ефект, измерен в приходи и работни места, е малък в сравнение с традиционните отрасли. Никой не твърди, че изобретателите са изчезнали, но мащабите на изобретенията не могат да се сравнят с електричеството, пеницилина и реактивния двигател. Всяка следваща стъпка дава по-малък прираст от предишната: разчитането на генома не ни носи нови лекарства, слънчевата енергия не направи електричеството по-евтино, нямаме кораби, които да браздят Космоса до нови галактики, нямаме всезнаещи чипове... и нищо не предполага, че скоро ще имаме.
Способността за изобретения е отстъпила на способността добре да се копира вече изобретеното. В Китай, Русия и Африка е далеч по-лесно да се възпроизвеждат достиженията на успешните съседи, отколкото да се превъзхождат. Съществуващият прогрес явно се смята за съвсем достатъчен, за да могат всички хора да живеят щастливо: хората не искат да живеят в Космоса, искат да живеят у дома си и по възможност, по-малко да ходят. На тях не им трябва космическа станция, а Amazon. И какво лошо ако през 2018 г. се окаже, че сме открили всичко, което ни е необходимо?