Решителният тест за икономическото възстановяване на еврозоната винаги е бил Испания, а не Гърция. Налице обаче са всички признаци, че Европейският съюз не го издържа.

Новият план на испанското правителство за строги икономии не спечели доверието на инвеститорите и това поражда заплаха не само за тази страна, но и за целия ЕС. Необходимо е европейските правителства да променят курса преди да е станало прекалено късно, коментира Блумберг, цитирана от БТА.

Емисия на испански държавни облигации в сряда бе първата присъда срещу новия бюджет на страната. Търгът не мина добре. Търсенето бе слабо и облигациите поевтиняха. Лихвите по испанския държавен дълг се повишиха и достигнаха на вторичния пазар за облигациите с падеж след 10 години 5.7 % - най-високото равнище от началото на годината. Допълнителната доходност, която дават испанските държавни облигации спрямо германските, нарасна до почти 4 % - рекордно ниво от ноември миналата година.

Проблемът не е в това, че новият план на Испания за строги бюджетни икономии е прекалено скромен. Точно обратното: по заръка на ЕС Испания обещава най-суровите финансови ограничения, каквито е правила някога която и да било страна от Европейския съюз. Новият план предвижда бюджетният дефицит да намалее тази година като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) до 5.3 % от 8.5 %. Това изисква съкращаване на държавните разходи с близо 4 %, при условие че испанската икономика вече се свива, а безработицата е около 23 %.

Загубени позиции

Испания не изпълни предишните си прекалено високи фискални цели и й бе казано да компенсира загубените позиции. Тя пропусна бюджетната цел заради автономните си области, над чиито правителства централната власт в Мадрид има ограничен контрол и които не свършиха своя дял от работата. В същото време икономическият растеж се оказа по-нисък от очакванията. Твърде вероятно е историята да се повтори. Прекомерните икономии вредят на растежа, в резултат на което кредитите поскъпват въпреки полаганите от правителството условия. Новите планове на кабинета просто не са правдоподобни: колкото по-успешни са опитите да бъдат съкратени бюджетните разходи, толкова по-лоши стават перспективите пред растежа, а оттук - и пред държавния дълг.

Безработицата в Испания като цяло е достатъчно ужасяваща сама по себе си, но сред младежите нейният дял възлиза на зашеметяващите 50 %. Рецесията не е единствената причина.

Пазарът на труда в Испания, разделен от правилата още от времето на Франко на абсурдно защитен сектор на дългосрочните служители и слабо регулиран сектор на временно наетите, от дълго време е сочен като един от най-лошо функциониращите в развитите страни. Усилията на правителството да го реформира са необходими и отдавна закъснели. На кабинета обаче му е трудно да спечели подкрепа за реформите, които ще нарушат още повече функционирането на пазара на труда в период като сегашния.

Новото десноцентристко правителство, което бе съставено едва преди три месеца, е изправено пред стачки и току-що претърпя поражение на регионални избори, които очакваше да спечели. Освен че губи доверието на пазарите, то вече може да губи и доверието на избирателите.

Гръцката икономика е много малка от гледна точка на мащаба на еврозоната, но испанската е четвъртата по големина в клуба. Ако изпадне в несъстоятелност, тя ще повлече със себе си все още недоразвитите защитни механизми на ЕС. Операциите на Европейската централна банка (ЕЦБ) за осигуряване на ликвидност в дългосрочен план, които дадоха възможност на банките да вземат назаем близо 1 трилион евро при изгодни условия, помогнаха за стабилизирането на финансовата конюнктура в последно време. Влошаването на и без това затрудненото положение на Испания обаче показва, че това е било измамна надежда.

Страната не може да преодолее тази криза без повече помощ от европейските си партньори. В името на своите по-общи интереси, те трябва да позволят на Испания един по-лек път на фискална консолидация и да поддържат нейния икономически растеж по време на това пътуване. Това означава да бъдат направени стъпки за насърчаване на растежа в целия ЕС, включително да бъде смекчена фискалната политика на Германия и валутната на ЕЦБ. Иначе казано, Испания трябва да получи временни финансови трансфери. Преди всичко това означава ЕЦБ да обяви, че ще действа при крайна нужда като кредитор на изпаднали в беда европейски правителства.

Испания е въвличана в порочен кръг на икономически, финансов и политически колапс. Дори сега това е опасност, която може да бъде избегната, доколкото Европейският съюз има политическа воля за действие. Ако ЕС обаче остане настрана прекалено дълго време и остави Испания да "падне в капана", ограничаването на щетите ще направи така, че Гърция да изглежда като детска играчка.