XXI век ще стане епоха на бури в световната икономика: бърз ръст и еуфория ще бъдат следвани от глобални кризи, подобни на тази, която започна през 2008 г. и все още не е завършила. Всеки път ще се повтаря една и съща история: световните лидери и администрацията ще са убедени, че са си взели урок от миналите грешки и нова криза няма да има. Особено тежки кризи очакват САЩ.

Проф. Авинаш Диксит, преподавател по икономика в Принстън, разработи няколко сценария на кризите, които ще разрушат световната икономика през 21 в. Той гледа с песимизъм на бъдещето: световните лидери няма да намерят общ език, а населението няма да промени навиците си.

Дългов ураган

Европа и САЩ ще повторят съдбата на страните от Латинска Америка в най-лошия им период между 70-те и 90-те години на 20 век. От време на време техните икономики отново ще растат, но през по-голямата част от времето ще бъдат в стагнация. Те попадат в примката на лошата демографска ситуация и неефективно управление. Нито Европа, нито САЩ ще успеят да се избавят от дълговете и да избегнат валутни кризи, а жителите им няма да приемат необходимите действия: европейците няма да се съгласят да работят повече, докато американците ще защитават своето конституционно право да потребяват, дори когато нямат пари.

Търговският дефицит на САЩ ще расте, а те ще винят за всичко търговските си партньори както Китай. Светът ще зависи от потреблението в Америка, затова ще продължи да я кредитира, а тя ще продължи да живее в дългове.

В Европа ще избухнат социални вълнения- европейците за нищо на света няма да се откажат от навика си да работят малко. Този начин на живот ще бъде спонсориран от МВФ и банките. Европейците ще разберат все пак един урок: ако дължиш на банката милиарди, тогава зависиш от нея; ако й дължиш трилиони- тя зависи от теб.

Изостаналата промишлена Америка

Забавеният ръст на американската икономика и увеличението на дълга ще доведат до технологично изоставане на САЩ от страните в Азия. САЩ ще повторят пътя на Китай, загубил лидерството си през 1400 година и започнал да наваксва изоставането чак шест века по-късно. На власт в Америка ще бъдат консервативни сили, под натиска на религиозни групи част от изследванията в сферата на биотехнологиите ще бъдат забранени, а после- изоставането ще е твърде голямо, за да бъде преодоляно.

Качеството на образованието ще се понижава заради съкратените разходи в бюджета, а профсъюзите на учителите ще изискват все повече облекчения. От загубата на технологичното лидерство ще спечелят нискообразованите и неквалифицирани американци. Докато в Китай ще се развиват високотехнологични отрасли, производството на пластмасови дреболии и монтажите на части ще се върнат в Америка.

Война на бедните срещу богатите в Индия и Китай

Китай и Индия ще продължат бързо да растат през XXI век, но ръстът им ще бъде небалансиран, а на първо място в списъка на проблемите ще бъде неравенството.

На тази почва постоянно ще възникват конфликти, ще се редуват терористични атаки и въоръжени сблъсъци. Държавните инвестиции в инфраструктура и подкрепа на производството непрекъснато ще намаляват и накрая ще пресъхнат.

Това ще е началото на залеза на икономиките на Индия и Китай.

Екологична криза

Преговорите за реално понижаване на парниковите емисии и борба с глобалното затопляне ще завършат с провал. Ограниченията често ще бъдат спазвани само от Германия и страните от Скандинавския полуостров. Всички останали или открито ще ги ингорират, като САЩ, които ще се позовават на трудностите във вътрешната политика, или просто няма да ги спазват, като Индия и Китай. Светът няма да се справи със своята зависимост от петрола и въглищата, което ще е добра новина за страните износителки на петрол в Близкия изток и Русия.

Но разтопяването на Северния ледовит океан ще отвори нови морски пътища, а туристите ще пътуват на круизи там, където е извършил своя подвиг Амундсен.

След всичко изброено Диксит съветва държавите да започнат да пестят за черни дни. Икономистът дава за пример Чили, която в началото на 21 в. печели от ръста на цените на медта, но правителството не харчи пари, а създава значителни резерви. Това помага на страната да не потъне в дългове, когато през 2008 г. цените се сриват.

В идеалния свят тази политика трябва да се съчетае с различни мерки по развитие на инфраструктурата, качеството на образованието и управлението, а също и с борба с неравенството. Тогава крахът на световната икономика би могъл да бъде избегнат.