Изграждането на интерконекторна връзка между България и Турция е ключово за получаването на газ от Азербайджан през 2014 г. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в пред БНР.

След посещението в Азербайджан на правителствена делегация, водена от премиера Бойко Борисов, стана ясно, че България ще получава газ от Азербайджан от 2014 г. Така България ще е първата в ЕС страна, към която Азербайджан поема ангажимент за доставка на газ

„Обсъдихме с министъра на енергетиката на Азербайджан всички трасета, не само идеята за първи газ през 2014 г. в България, а и съответно кой ще бъде газопроводът, през който през 2018 г. ще потекат големите количества газ, защото това също все още не е ясно. 2014 г. е реалистичен срок. Ние трябва до тогава да успеем да построим интерконектора с Турция, който е разковничето в тази идея, защото без съществуваща инфраструктура, без интерконектор с Турция, ние няма как да доставим този газ в България.

За идеята за интерконектор между България и Турция премиерът Борисов ще търси съдействие от Съвета на Министрите в ЕС, тя да бъде подкрепена, защото този интерконектор ще доведе диверсификация на Европа”, поясни енергийният министър Делян Добрев.

Европейската комисия отказа коментар по изявленията на премиера Бойко Борисов от Баку за газовата диверсификация . Говорител на комисията обаче изтъкна, че с властите в Азербайджан се водят преговори за доставки на газ и че се търсят и други варианти за разнообразяване на доставките за Европа.

Преди повече от година председателят на Европейската комисия Жозе Барозу посети Баку и азeрбайджанските власти поеха пред него много важен ангажимент за доставки на газ, припомни говорителят на Еврокомисията по въпросите на енергетиката Марлене Холцнер:

Те обещаха на Европа, че ние ще получим от тях значителни количества газ. Никога преди това не сме имали подобен ангажимент. Това, което сега предстои да решим в рамките на продължаващите преговори, е кой от европейските проекти за газопроводи ще получи този газ. Това може да е "Набуко", може да е друг европейски проект, но за нас е много важно, че именно Европа ще получи този газ.

Марлене Холцнер добави, че никоя страна извън Евросъюза не преговаря с Азeрбайджан за количествата газ от находището "Шах Дениз-2". За "Набуко" говорителят подчерта, че проектът е напреднал и се очаква до края на годината да има решение дали Баку ще насочи газа именно към него.

Отделно от това Еврокомисията води преговори и с Туркменистан - страната разполага с едни от най-богатите залежи на газ.

Въпросът там е как те могат да бъдат транспортирани през Каспийско море до Азербайджан и оттам - до Европа, каза Марлене Холцнер.

По думите й идната седмица предстоят преговори на високо ниво, които може да дадат повече яснота по този въпрос.

„Още при самото възникване на концепцията за "Набуко" за всички беше ясно, че най-големият проблем пред проекта ще бъде набирането и осигуряването на необходимото количество газ. Междувременно с кризата в Европа възниква и един друг проблем, а той е именно наличието на достатъчно потребление в Европа, което да поеме допълнителните количества и в този смисъл и двата проекта са били разглеждани по-скоро като политически конструкции за ангажиране на съответните страни по трасетата, отколкото като реални алтернативи. Винаги се е смятало, че ще има някакви други трасета. Ако има отказване на някои от компаниите това не означава край на проекта“, коментира пред БНР директорът на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов .

Неяснотите за всичките страни по трасето и на "Набуко" и на "Южен поток" са две. Транзитните страни не разполагат нито с достатъчно капитал, нито с съответните компании, които да реализират доставката, нито реализирането на пазара им в Западна Европа, т.е. това са едни транзитиращи страни, които бяха сравнително силно ударени от кризата и от които някакси се очаква да инвестират в проекти големи суми, особено за техните национални компании. Въпросът от къде ще дойдат тези средства е абсолютно идентичен и за двата проекта и какъв е интересът на тези страни да вложат в тези проекти, при условие, че имат проблеми при бюджетите, каза Стефанов.