В последния си брой сп. Forbes публикува една малко нетрадиционна класацията: на CEO-тата, които вече трябваше да са безработни. За съжаление класацията бе съставена преди JPMorgan Chase да обяви загубата си от 3 млрд. долара: би било любопитно на кое място щеше да се подреди генералният директор на банката Джейми Даймън.

Междувременно Forbes изброява пет главни изпълнителни директори, които направиха фрапиращи грешки, заради които би трябвало да се разделят с поста.

Изненадващо последните две места бяха заети от имена, които доскоро бяхме чували само в историите за „най-богати“, „най-високоплатени“ и т. н. Кризата и съпътстващите я тъжни мисли показаха, че дори и най-положителните образи на световното богатство могат да загубят блясъка си:

5. Джон Чеймбърс, Cisco Systems.

Г-н Чеймбърс е най-дългогодишният CEO, който попадна в класирането на Forbes. Той води Cisco от 1995 г. по пътя на бързия растеж и през 2001 г. акциите на компанията достигат 70 долара. Но оттогава комбинацията от рецесия, която понижи корпоративните бюджети, и преминаването на пазара към изчислителни облаци оставиха Cisco да се бори за стратегия и растеж. Чеймбърс реорганизира компанията три пъти, но това изглеждаше повече като да се пренаредят столовете на „Титаник“. Ако има някой, който да трябва да бъде заменен, това е самият Чеймбърс, смята Forbes.

4. Джефри Имелт, General Electric

GE е имала едва девет главни изпълнителни директори за над стогодишната си история. След повече от десетилетие на бърз растеж на приходите, печалбите и стойността под ръководството на взривоопасния „неутрон“ Джак Уелч, акциите на компанията достигат 60 долара през 2001 г. Оказва се, че това е върхът, защото откакто г-н Имелт зае поста, стойността им върви само надолу. Някога GE беше една от най-иновативните компании, но Имелт, който се опитваше да насочва кораба далеч от неприятности, накара компанията да се върти в кръг. Цената на акциите падна с над 8 долара от пика през 2001 г. до 2009 г. Финансовата криза показа, че под ръководството на Имелт компанията до голяма степен се превръща от производител на продукти и услуги във финансова къща. Спасена от банкрут от Berkshire Hathaway, GE е на доизживяване., а акциите й се търгуват с 2/3 по-евтино от времето, когато настоящият й главен изпълнителен директор зае поста.

3. Майк Дюк, WalMart.

Г-н Дюк е изпълнителен директор на компанията от 2009 г. Той се прочу с това, че не вижда проблем в незаконните дейности на своите служители (дори най-вероятно ги е одобрявал и поръчвал) в чужбина и с това, че се е опитал да промени американското законодателство, за да намали правните последици за компанията си. Преди време New York Times разкри огромна афера с подкупи, в които бе замесена Walmart в Мексико. По тази причина Дюк е трябвало да бъде уволнен отдавна, коментира Forbes.

По-лошо е, че дори подкупите няма да спасят от неуспехите WalMart. Целият сектор с търговията на дребно се свива под влияние на електронната търговия. Все повече компании въвеждат нови технологии за е-търговия, които с лекота да могат да се ползват през мобилни устройства. WalMart обаче стои встрани от тази тенденция: компанията се нуждае от чисто нова стратегия, за да остане жизнеспособна, а Дюк не е способен на такава. Цената на акциите на WalMart достигна 70 долара през 2000 г. и остават на това ниво и досега. Инвеститорите не печелят нищо от тази стратегия, а служителите често работят за заплати, оставящи ги на границата на бедността.

2. Едуард Ламперт, Sears Holding.

Макар Ламперт е председател на борда на директорите, а не изпълнителен директор, но е ясно, че той дърпа юздите в Sears. Откакто го прави, той изпуска всяка цел. Заради надеждите на инвеститорите, че Ламперт знае как да управлява огромните недвижими имоти на холдинга и някога славните марки Craftsman, Kenmore и Diehard, акциите поскъпват 30 долара през 2004 г. до 170 долара през 2007 г., след което започват до падат и през 2010 г. и 2012 г. достигнат отново 30 долара. От самото начало Ламперт няма идея какво да прави и унищожава Sears, която може би вече не може да бъде спасена. Цената на акциите се основава на спекулации за продажби на активи. Със сигурност г-н Ламперт е трябвало да си тръгне месеци, след като големите очаквания не се покриха.

1.Стив Балмър, Microsoft.

За Forbes няма съмнение, че Стив Балмър, наследник на Бил Гейтс в Microsoft, е най-лошият изпълнителен директор на голяма публична компания в Америка в момента. Макар да заема 19-о място в класацията на милиардерите, според списанието той не трябва да бъде оставян да поема такива големи рискове за инвестициите и служителите.

Упреците към Балмър са познати: той не просто тласна своята компания към пропастта, изваждайки я от някои от най-бързорастящите пазари (като музика, микротелефонна гарнитура, таблети), ами и повлече след себе си компаниите в "екосистемата" на Microsoft като Dell, Hewlett Packard и дори Nokia. Неговото лошо управление се простира отвъд Microsoft, рушейки стойността на акциите за инвеститорите и работни места.

Акциите на Microsoft достигнаха 60 долара през 2000 г., след това паднаха до 20 долара за лот през 2002 г., а сега рядко достигат 30 долара. И това не е учудващо, предвид че откакто Балмър е начело, компанията не само винаги закъснява с нововъведенията, но и излиза с продукт, толкова бездарен във всяко отношение, че потребителите се чудят как да избегнат ъпгрейдите.

Той трябваше да бъде сменен преди години от някой, който разбира бързия ритъм на промяната на технологиите и би държал компанията актуална по отношение пазарните тенденции.