Краят на митовете за „добрия“ и „лошия“ холестерол: Какво показват последните начуни изследвания

Някога представите за холестерола бяха прости. Тази молекула, твърдеше се, съществува в два вида: „лош“, който запушва артериите, и „добър“, който ги прочиства.

Разликата не е в самите холестеролови молекули, а в начина, по който са опаковани за транспортиране в кръвта като наночастици, наречени липопротеини с ниска плътност (LDL) и липопротеини с висока плътност (HDL).

Посланието за общественото здраве беше ясно: намалявайте лошия LDL чрез ограничаване на мазни храни, месо и млечни продукти. Увеличавайте добрия HDL чрез повече движение и повече плодове и зеленчуци.

Тъй като една трета от инфарктите и една пета от инсултите се отдават на прекалено висок LDL или твърде нисък HDL, или комбинация от двете, това послание е важно. От 90-те години на разположение има и ефективни лекарства. Статините например засилват изчистването на LDL от черния дроб.

През последните години обаче се очертава нова картина на холестерола благодарение на множество изследвания през последните две десетилетия, пише The Economist.

Медицинските насоки вече се пренаписват, за да отразят по-точно кой е с най-висок риск от сърдечни заболявания. Оказва се, че стандартната мярка за „лош“ холестерол не отчита най-рисковата му форма. Този „допълнително лош“ холестерол е устойчив и на обичайните мерки за противодействие.

Учените се опитват да разгадаят и един парадокс: защо „добрият“ холестерол в много случаи всъщност се оказва лоша новина. При много високи стойности HDL холестеролът напоследък се свързва с повишена смъртност и широк спектър от здравословни проблеми, включително сърдечни болести и рак.

Тези открития произлизат от по-добро научно разбиране на самите липопротеинови частици, които се оказват в повече разновидности от просто LDL и HDL. Изглежда, че съществува цяла липопротеинова екосистема. И както в истинска екосистема, „обитателите“ имат различни роли. Някои са по-опасни от други.

Парадоксът на българското здраве – добре съм, но не живея здравословно

Добри, лоши и зловещи

Холестеролът е важна биохимична молекула. Намира се в клетъчните мембрани и е особено обилен във външната мастна обвивка на нервните клетки (25% от холестерола в тялото е в мозъка). Той е и предшественик на хормони като естроген и тестостерон.

Проблем възниква, когато се натрупва в стените на артериите, където предизвиква образуване на плаки. Те могат да се разкъсат и да предизвикат кръвни съсиреци, които блокират артерии и водят до инфаркти и инсулти.

Освен холестерол липопротеиновите частици съдържат различни мазнини, белтъци и други молекули. Работейки заедно, те пренасят холестерола между клетките, които го използват, и черния дроб, където се произвежда.

Някои липопротеини, най-вече LDL, доставят своя товар до нуждаещите се клетки. След като го разтоварят, се връщат в черния дроб за разграждане. Други, най-вече HDL, събират излишния холестерол (например от мъртви клетки) и го носят обратно към черния дроб. Заедно LDL и HDL представляват 80-90% от холестерола в кръвообращението.

Плаките се образуват, когато тази система излезе от баланс. Според теорията прекалено много LDL води до натрупване на холестерол в стените на артериите по-бързо, отколкото HDL могат да го отстранят. Особено ако това се комбинира с високо кръвно налягане или хронично възпаление, проблемите са неизбежни.

Милиардерите срещу времето - кой с колко финансира надпреварата за вечен живот

Първоначалният виновник

Идеята, че прекалено висок LDL е вреден, е подкрепена със солидни доказателства. Статините и други лекарства, които го понижават, намаляват честотата на инфаркти. Генетичен вариант, срещащ се при един на 250 души, който блокира изчистването на LDL от черния дроб, се свързва с 20 пъти по-висок риск от сърдечни заболявания, често още преди средна възраст.

Но LDL не е единственият проблемен играч. Около една пета от хората имат генетичен вариант, който кара организмите им да произвеждат белтък, наречен аполипопротеин(a). Той се прикрепва към стандартните LDL и образува нови частици lipoprotein(a), или Lp(a). Хората с високи нива от тях са няколко пъти по-склонни да развият преждевременни сърдечни болести.

Особено тревожно е, че тези високорискови пациенти често минават стандартните изследвания за холестерол без забележки, тъй като те не измерват Lp(a). Нивата му не се влияят от промени в диетата или начина на живот, макар че лекарства на Amgen, Eli Lilly и Novartis вече са в разработка.

Още една проблемна частица, подобна на LDL и отново измервана рядко, се нарича „ремнант“ (остатък). Това са остатъци от големи липопротеини като хиломикроните, които пренасят мазнини от храната и след като са разтоварили останалите молекули, често съдържат няколко пъти повече холестерол от една стандартна LDL частица.

По принцип, тъй като ремнантите са по-големи, би трябвало да им е по-трудно да проникват в защитния слой на артериалната стена. Но белтъците и мазнините по повърхността им могат да нанесат сериозни щети, посочва анализ на Еconomist. Ремнантите причиняват сърдечни заболявания до четири пъти по-често от LDL.

Учени идентифицират пет „епохи“ в развитието на човешкия мозък

Откритията карат учените да смятат, че проблемът може би е в броя на LDL частиците, а не само в количеството холестерол, което носят. Липопротеините, които се „заклещват“ и разливат холестерол в артериалната стена, го правят заради белтък на повърхността им, наречен аполипопротеин B (ApoB).

Удобно е, че всяка частица е обвита в една единствена негова верига. Оттук следва, че лесен начин да се измери броят на потенциално проблемните частици е просто да се измери ApoB.

Европейското дружество по кардиология вече подкрепя този метод като по-точна оценка на сърдечния риск, но той все още не е намерил място в калкулаторите, използвани от лекарите в Европа. А резултатите се променят драстично. Между 20 и 30% от хората имат високо ApoB и едновременно нисък LDL холестерол, което ги кара да се чувстват примамливо спокойни при стандартни изследвания.

Добър… или коварен?

Разбирането за „добрия“ HDL също се променя. През 2012 г. екип, ръководен от Секар Катиресан от Harvard Medical School, съобщава изненадващото откритие, че хора с генетични варианти, които повишават HDL холестерола, не страдат по-рядко от инфаркти. Днес се смята, че както ниският, така и много високият HDL са признак за проблеми, а стойностите в средния диапазон са най-здравословни.

Ниските нива на HDL могат да бъдат отражение на метаболитни състояния като диабет, които се свързват с високи нива на ремнанти и съответните рискове. Алкохолът повишава HDL, така че част от здравните проблеми, свързани с много високи нива, може да са причинени от прекомерно пиене (което хората често подценяват в проучванията).

Но вероятно има и други механизми. HDL изпълнява много функции; например улавя някои бактериални токсини. Една от хипотезите е, че HDL частиците, претоварени с холестерол, са дисфункционални и това води до широк спектър проблеми.

Наблюдателни данни свързват много висок HDL (при 3–10% от хората) с диабет, неалкохолна мастна болест на черния дроб, хронично бъбречно заболяване, макулна дегенерация, Алцхаймер и рак.

Някои учени вече смятат, че дисфункционалният HDL може да бъде толкова опасен, колкото LDL.