Когато една компания започне да губи важни битки, истината често е първата жертва. Всички започват да работят неуморно в търсене на извинения, които да замажат очите и на фалшиви обяснения на неуспехите, казва анализаторът Бен Хоровиц.

Той дава примери за 10 лъжи, до които губещите прибягват в безсилието си:

„Тази служителка напусна, но ние така или иначе щяхме да я уволним“.

Компаниите разделят бившите служители на 3 типа:

- тези, които са напуснали

- тези, които са уволнени

- тези, които са напуснали, но така или иначе компанията не ги е искала

Когато настанат трудни времена за една компания, 3-тата категория изведнъж започва да нараства.

Всяка компания, особено в технологичния сектор, обича да се хвали, че притежава висококвалифицрани служители. За това е странно как изведнъж тези висококвалифицрани служители се превръщат в нежелани.

„Конкурентът ни на практика предложи своя продукт на безценица, иначе клиентите щяха да изберат нас“

Или иначе казано: Клиентът избра нас и мисли, че ние сме по-добрата компания. Другата компания обаче просто даде продуктът си на безценица. Ние не искахме да паднем толкова ниско.

Това, че сме пропуснали няколко междинни срока, не значи, че няма да спазим крайния.

Много често сроковете ни притискат и е важно да се достави един продукт навреме. Това е лъжа, която мениджърите казват, за да поддържат един проект.

“Имаме много оплаквания от клиенти, но веднага щом добавим и-мейл маркетинг към рекламната си стратегия, клиентите ще се върнат.“

Да, бе. Причината хората да не купуват вашият продукт, е че не им изпращате достатъчно спам!

Защо лъжат?

Анди Гроув, бивш CEO на Интел, обяснява тези лъжи така – хората не лъжат толкова другите, колкото самите себе си.

Самите CEO-та често предпочитат да вярват на глупави обяснения, отколкото да признаят, че губят.

Ако един CEO види, че поръчките нарастват с 25%, веднага ще се втурне да наеме още хора, за да работи повече и да увеличи производителността. Обаче, ако види, че поръчките са намалели с 25% ще се впусне да търси извинения, като „този месец беше слаб“, „променихме си юзър интерфейса този месец и най-вероятно за това. Нека не изпадаме в паника!“

И в двата случая индикаторът може да е бил грешен. Обаче в позитивния случай, ние действаме когато видим индикатора, а в негативния се опитваме да си кажем, че това не е никакъв индикатор и търсим алтернативни обяснения.

Така че следващия път, когато някой ваш служител започне да ви обяснява врели-некипели, не му се сърдете много – може целта да не е толкова да ви излъже, колкото да излъже себе си.