Един трилион долара се дават годишно за подкупи по света. Статистиката изнесе ръководителят на Международната академия за антикорупция (IACA) Мартин Кройтнер, който представи дейността, целите и приоритетите на организацията в Националния институт на правосъдието, съобщи бТВ. Академията е съвместна инициатива на Австрия, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността и на други институции и неправителствени организации. Българските съучредители са Министерството на правосъдието и МВР. Според данните изнесени от Кройтнер гражданите на близо две трети от държавите смятат, че корупцията в тях се е увеличила в последните три години. В 8 от 10 държави считат политическите си партии за корумпирани, 50% определят правителството си за неефективно. Всяка година между 7 и 8% от Брутния вътрешен продукт в Европа се губи в подкупи, следва Азия със 17%, положението е най-тежко в африканските държави, където 25% от БВП потъва в подкупи. Колко корумпирана е Европа? България и Румъния са изключението в една от позитивните констатации на нов доклад на „Трансперънси интернешънъл”, озаглавен „Пари, политика и власт – корупционните рискове в Европа”. Документът изтъква, че електоралните органи в региона успяват да организират свободни и честни избори, с изключение на нашата страна и северната ни съседка, където изборният процес продължава да е извор на сериозни проблеми. Точно преди година Европейската комисия даде ход на своята антикорупционна политика. Оттогава в цяла Европа избухнаха ред корупционни скандали, заради които лидери във Франция и Италия бяха дадени на съд, паднаха правителства в Латвия, Словакия, Румъния, протести имаше в много други страни. На 6 юни международната неправителствена организация публикува доклада, фокусиран върху причините за корупцията в Европа, който обръща внимание на най-уязвимите държави, най-ефективните и най-безполезните институции в превенцията на явлението, ключови рискови области и препоръки. В изследването са обхванати 25 европейски държави, включително България, повече от 300 национални институции – политически партии, законодателни и съдебни органи, представители на частния сектор. Въпреки разнообразието на Стария континент, авторите на доклада не са установили нито една страна в „добро здраве” що се отнася до корупцията. Според „Трансперънси” за справяне с явлението е необходим по-сериозен ангажимент от всички обществени среди – политиците на национално и регионално равнище, бизнеса и гражданското общество. Тесните връзки между бизнеса и правителствата благоприятстват корупцията и подкопават икономическата стабилност – това е едно от ключовите заключения в доклада. В документа се посочва, че в много европейски страни има пропуски в законите, касаещи лобитата и лобирането, финансирането на политическите кампании и достъпа на обществото до информацията. От 25 изследвани държави – страните от ЕС без Австрия, Кипър, Люксембург и Малта, но плюс Норвегия и Швейцария – само 19 регулират лобитата. Едва в 10 страни в доклада, сред които и България, действа пълна забрана за анонимните политически дарения. В България, Чехия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Словакия и Испания, се наблюдава висок корупционен риск и липса на прозрачност в обществената администрация. Партиите, администрацията и частният сектор – най-слаби в борбата с корупцията в Европа Такива според „Трансперънси” са и парламентите, които в общия случай не успяват да приемат и приложат адекватни предпазни механизми като морален кодекс на депутата, задължение за разкриване на конфликт на интереси, собственост и доход, ограничения за заеманите длъжности след напускане на парламента. „Много от институциите в Европа, които дефинират демокрацията и дават възможност на държавата да спре корупцията, са по-слаби, отколкото се смята,” коментира Кобус де Свард, който оглавява базираната в Берлин организация. Оценките на неправителствената организация сочат, че частният сектор не играе значима роля в превенцията и борбата с корупцията. Норвегия и Швеция са единствените европейски държави, в които бизнесът работи активно с правителството и обществото по проблемите на корупцията. Похвалена за действията си е институцията на омбудсмана. Южният фланг на Европа с най-сериозни проблеми След като посочва загуба на някои постижения в борбата с корупцията в страните от Централна и Източна Европа след евроинтеграцията, „Трансперънси интернешънъл” изтъква, че с още по-сериозни проблеми са държавите от Южна Европа. В Гърция, Италия, Португалия и Испания се наблюдава сериозен дефицит на отчетност в обществения сектор и трайни проблеми, свързани с неефективност, порочни практики и корупция. Според неправителствената организация повече не може да се игнорира връзката между корупцията и финансовата криза в тези страни. За близо 75% от европейците корупцията е основен проблем в техните страни. Според доклада на „Трансперънси” много европейски правителства не дават достатъчен отчет за разходването на обществените финанси и сключените от държавата договори на обща стойност 1,8 трилиона евро всяка година в ЕС. Само две от изследваните държави осигуряват адекватна защита на онези обществени активисти, които насочват вниманието към проблема с корупцията. Достъпът на гражданите до информация е затруднен от различни пречки в 20 от изследваните страни, отчитат още от международната неправителствена организация. Обществените поръчки - повод за корупция В доклада на „Трансперънси интернешънъл” България е включена в списъка на страните, в които пропуските в законодателството са предпоставки за заобикаляне на обществените поръчки. Компания в тази група ни правят Чехия, Румъния, Италия и Словакия. У нас и в Италия окончателните договори по обществените поръчки не се публикуват и предоговарянето на условията с анекси е масова практика. Според организацията това дава възможност за толериране на определени фирми и източване на фондове. Само институционална реформа няма да реши проблемите с ВСС „Трансперънси интернешънъл” обръща внимание и на скандалите около Висшия съдебен съвет в България. Според организацията промяната може да настъпи, само чрез постигане на нова култура, създаваща силно чувство за професионална етика. Авторите на доклада изрязават загриженост за независимостта на институцията заради силно политизирания процес на номиниране на кандидати за членове на ВСС.