Инвеститорите продължават да откриват повече въпроси, отколкото отговори около решението на Испания да поиска помощ за затруднения си банков сектор, заемайки 100 милиарда евро (125 милиарда долара) от спасителния фонд на еврозоната, отбелязва в коментарен материал Асошиейтед прес, цитиран от БТА.

Споразумението за финансовата помощ за испанските банки бе оповестено в събота от финансовите министри на страните от еврозоната, но конкретна сума, която испанските банки ще получат, не е определена. Освен това инвеститорите все повече се безпокоят, че има вероятност частните притежатели на облигации да бъдат поставени по-ниско в йерархията при връщането на дълговете, ако в спасяването се използват пари от новия спасителен фонд на еврозоната.

Още не е ясно откъде ще дойде финансовата помощ на еврозоната. Ако парите идват от съществуващия спасителен фонд в еврозоната - Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), връщането на задълженията към него ще има същия приоритет, както при всички други частни притежатели на облигации. Ако средствата обаче дойдат от новия спасителен механизъм - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), изпълнението на облигационните задължения към него ще бъде с предимство пред дълговете към всеки друг, което би могло да означава, че е малко вероятно останалият дълг да бъде изплатен.

Това би могло да намали желанието на облигационерите да купуват испански дългови книжа или да ги накара да искат по-високи лихви като компенсация за допълнителния риск от загуби. Инвеститорите също така искат да знаят дали Испания ще поиска допълнителен паричен запас, за да се предпази от бъдещи сътресения, като например влошаване на икономиката.

И макар помощта за Испания да е предназначена за укрепване на нейните банки, инвеститорите се тревожат също, че испанското правителство може в крайна сметка да се окаже принудено да потърси спасяване, за да може "да свърже двата края".

Засегнатата от рецесия Испания, която има четвъртата по големина икономика в еврозоната и отчита безработица от близо 25 процента, може да бъде твърде голяма за спасителните фондове на еврозоната.

Освен това Испания е засегната и от опасенията, че на гръцките избори в неделя ще спечели радикалната левица СИРИЗА, ангажирала се в предизборната си кампания да откаже да спазва условията по спасителния пакет за страната. Това би могло да доведе до изгонване на Гърция от еврозоната, което ще дестабилизира допълнително валутния съюз.

"Идеята за спасителна помощ за Испания бе да се успокои пазарът, в случай че гръцките избори не приключат както на ЕС му се иска", коментира Гари Дженкинс, директор на Суордфиш рисърч (Sworfish Research Ltd.). "Само че крайният резултат бе повече нестабилност и повече безпокойство", заключава той.

Междувременно опасенията достигнаха и до Италия след непремерено изказване на австрийската финансова министърка Мария Фектер. Премиерът Марио Монти отхвърли това предположение, заявявайки, че дори и в бъдеще страната няма да има нужда от помощ. "Разбирам, че Италия може в миналото да е била свързвана с представата за недисциплинирана страна, но сега тя е по-дисциплинирана от много други европейски страни", каза той.