Пътят северно от София не се е променил откакто преди 20 години катастрофирах на него с кола под наем, пише Марк Чампиън, член на редакционния борд на Агенция Блумбърг, цитиран от БТА.

Този път минавайки по-бавно през мястото с дупката на пътя, дори успях да разпозная мястото по липсващото парче пътна настилка, което кара шофьорите да спират колите си и да преминават бавно около нея. И все пак, много неща са се променили. За пръв път, откакто се помнят, българите се изненадват на себе си за твърдостта, с която понесоха последствията на глобалната икономическа криза и колапса на чуждестранните инвестиции, пише Чампиън.

Нищо от демократичните промени през 1989 година насам не бе лесно за тях. Правителства идваха и си отиваха, но властта бе в ръцете на бившите кадри на Държавна сигурност, които превърнаха България в държава на мафията. Тези мъже пресушиха най-ценните активи на държавата, допринасяйки за серия от икономически кризи. Не много късно след приемането на България в Европейския съюз през 2007 година, официалните власти в Брюксел замразиха помощните фондове заради корупцията. Страната остава най-бедната от 27-те в Европейския съюз, казва още журналистът.

Настоящият премиер, Бойко Борисов, бе някога бодигард на дългогодишния лидер на комунистическата партия Тодор Живков. След това той бе телохранител на премиера и бивш цар Симеон Сакскобургготски. Борисов прекара известно време като ръководен кадър в Министерство на вътрешните работи, бил е пожарникар и треньор на националния отбор по карате. Той спечели изборите през 2009 година с обещание, че ще се бори с корупцията и ще направи така, че парите на Европа отново ще потекат към България. Ето защо никой не бе по-изненадан от жилавостта, с която икономиката на страната понесе последната финансова криза, отколкото самите българи.

Когато бедствието удари през 2008 година, страната вече беше на "икономична диета", започнала 15 години по-рано. Държавният дълг надхвърляше 100% от Брутния вътрешен продукт през 1997 година, когато инфлацията скочи до над 1 000%. До 2008 година дългът бе сведен до 14% от БВП. До настоящия месец правителството не бе емитирало облигации, за да заема пари от международните пазари, от които отсъстваше 11 години.

Имайки предвид икономическия "климат" в Европа напоследък, резултатът от аукциона на 3 юли, при който България продаде облигации за 950 млн. евро при 4.4% лихва, бе смайващ. Емисията бе презаписана пет пъти. Облигациите на Италия, Испания и дори солидните 5-годишни полски ДЦК се търгуват на по-висока лихва от тази. Заради всичките тези години на икономии България бе способна да заеме пари от пазарите, за да ги инжектира в икономиката си още когато кризата удари. Между 2008 и 2009 година правителството увеличи разходите и превърна натрупаният бюджетен излишък в бюджетен дефицит, възлизащ на 6% от Брутния вътрешен продукт. Трудно е да се каже какво би станало, ако не бе приложен този стимул за икономиката, но тя се сви с 5%, преди отново да се върне на положителна територия.

Правителството на Бойко Борисов реши да заздрави финансовата политика. Финансовият министър Симеон Дянков, който бивш служител на Световната банка, в момента е преполовил дефицита на респектиращите 2% от БВП, а държавният дълг остава нисък - 16% от БВП. Колко страни могат да се похвалят с това? България все още е изправена пред множество беди. Сред тях е корупцията, ужасната демографска картина и прекалено властните профсъюзи. "Да наемеш някого в България е по-голям ангажимент, отколкото да се ожениш", коментира Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии, с когото редакторът на Булмъбрг се е срещнал в София.

По централната софийска улица Витоша има много кафенета, които са бляскави и уютни, има много казино зали и малко признаци на развитие, в сравнение с другите държави от Централна и Източна Европа. Всичките тези години на икономии имат своята цена. Това, от което страната има най-голяма нужда, е умереността. Заплатите са ниски и в този смисъл дават възможност за конкурентоспособно производство.

Правителството се простира според бюджета си. Историята от последните 20 години превърна много от българските политици и икономисти в привърженици на германския канцлер Ангела Меркел и нейната твърда политика в Европа. За да върне жеста, Меркел посочи България като отличник. "Посланието е ясно - тези нива на дефицити не могат да бъдат устойчиви", казва още икономистът Георги Ганев, имайки предвид излишъците, които България е поддържала преди и настоящите планини от дългове на страни като Гърция и Белгия. "Дори и Европейската централна банка да започне като Бернанке да печата пари, проблемът в Европа е липсата на конкурентоспособност и усилията по предоставяне на стимули ще се провалят в постигането на устойчив растеж". Това е гледище, което се чува на много места в Европа.

Съединените aмерикански щати могат да печатат долари, за да стимулират растежа, защото са достатъчно конкурентоспособни да превърнат този стимул в по-висока производителност. Така те няма да бъдат наказани от пазарите на облигации, още повече, че Щатите контролират глобалната резервна валута. Европейците обаче не могат да направят същото. С изключение на Германия, Европа не е достатъчно конкурентоспособна. Освен това Германия няма коза, който САЩ имат с долара. Никой няма удобни решения в случая. Но ако сте българин, ще знаете едно нещо: без икономии и лишения, няма да има и резултати.