Вероятността Гърция да излезе от Еврозоната отново влияе на пазарите на фона на започващите в Атина разговори на международните кредитори на Гърция, пише Bloomberg.

Някой наистина ли си е мислил, че Гърция все още е заплашена с излизане от Еврозоната? Избирането на правителство, подкрепящо Еврозоната на 17 юни, не направи нищо повече от това да отложи незабавното излизането на Гърция. Предизвикателствата, които съществуваха преди изборите, остават и това беше ясно още през юни, както е ясно и сега.

Последното раздвижване на пазарите беше предизвикано от статия в германското списание Der Spiegel и от коментарите на вицеканцлера на Германия Филип Рьослер. От Der Spiegel писаха, че Международния валутен фонд е готов да отреже помощта за Гърция. Рьослер пък заяви, че идеята за напускането на Еврозоната от страна на Гърция “вече не всява този ужас”.

Коментарите идват от Германия точно преди представители на така наречената „тройка“ да се срещнат с новото правителство и да му напомнят за поетите ангажименти в замяна за заема.

Управляващият Християндемократически съюз в Германия пък се дистанцира от прекалено оптимистичните коментари на Рьослер. Лихвите по испанските облигации скочиха, а Moody’s Investors Service понижи перспективата по рейтинга на Германия до отрицателна.

Да погледнем и към разговорите в Атина. Участниците в тях трябва да се концентрират върху орязването на бюджета с 5.5% от БВП, с което Гърция да се подготви за периода 2013-2014, за да получи следващия транш. Те също така ще трябва да решат как Гърция да изпълни настоящите си цели, предвид че месеците на политическа нестабилност я отклониха от курса й.

Страната все пак отбелязва някакъв прогрес. Откакто бяха предприети реформи на трудовия пазар през февруари, средната заплата по трудови договори пада с 22%. Гърция също така е намалила бюджетния си дефицит с около 6% от БВП от 2009 г. насам, което си е сериозно постижение по всички стандарти.

Проблемът е, че на ниво от 9.1% от БВП дефицитът все още е много далече от зададния от тройката план за намаляването на дълга на Гърция от 165% от БВП до 120% от БВП. Министър-председателят Антонис Самарас и управляващата коалиция услужливо изложиха промените, които биха искали да бъдат направени в споразумението с тройката. Сега ЕС и МВФ трябва да решат дали да облекчат изискванията и времевия период, или на практика да изхвърлят Гърция от Еврозоната.

Най-спорно е обещанието на гръцкото правителство да не уволнява повече държавни служители, въпреки подписаното споразумение с тройката за намаляването на държавната администрация със 150 000 души.

За тройката и за Гърция в случая няма добър изход от всичко това, само по-малко лош. Самарас и неговата коалиция искат поне две години отсрочка, за да наложат реформите. Според анализатори на EFG Eurobank Ergasias SA това допълнително време ще струва на тройката между 16 и 20 млрд. евро.

За тройката си струва да прояви добра воля и да плати тези пари, за да се създаде променена програма, която е постижима. Самарас, от своя страна, ще трябва да покаже с действия, че Гърция ще приложи исканите реформи, в това число и бързата приватизация на държавни предприятия.

Каквото и да смята германският вицеканцлер, рискът от разпространяване на проблемите при излизане на Гърция от Еврозоната остава висок и пораженията за европейския политически проект биха били дълготрайни. В сравнение с това плащането на 20 млрд. евро си е добра сделка.