Независимо дали се изисква да се състезаваш на всеки четири години на Олимпийските игри или всеки ден в бизнеса, победите носят предимства, които улесняват побеждаването и в бъдеще, пише Розабет Мос Кантър, преподавател в бизнес училището на Харвардския университет.

За да бъде разбран постоянният успех, авторката е сравнила няколко победители с дългосрочно губещи в професионалния и аматьорския спорт, след което е съпоставила резултатите с бизнес казуси за своята книга „Самоувереност“. За целите си тя е използвала женски футбол, колежански баскетбол, бейзбол, американски футбол, крикет и хокей на лед.

Победителите имат десет важни предимства в резултат на своите победи, а умните лидери могат да доразвиват и надграждат върху тези предимства, за да подготвят следващия си успех.

1. Добро настроение. Ясно е, че всички се чувстват добре, когато побеждават, докато настроението е минорно при провал. Емоциите се отразяват на представянето. Положителното настроение създава физическа енергия и издръжливост човек да продължава след неуспехи. Докато губещите използват всяко оправдание, за да спрат, победителите понякога играят, когато са контузени, крепени от духа на победителите. Психолозите също така откриват, че настроенията са заразни. Приповдигнатото настроение на победителите е заразно. Мрачното настроение на губещите може да е токсично.

2. Привлекателна ситуация. Независимо дали по време на футболен мач на децата или в офиса, губещите се прибират вкъщи рано. Победителите остават. Проучванията на авторката показват, че при организации, известни със своя успех, има по-малко отсъствия и разтакавания. Има също повече солидарност, защото хората прекарват повече време заедно с добра нагласа за това какво могат да постигнат. Повечето време, прекарано заедно, дава повече възможности за споделяне на информация и съвети.

3. Научаване. Губещите заемат отбранителна позиция и и не искат да слушат за многото си провали, за да избегнат обратната връзка. Победителите са по-склонни доброволно да обсъждат грешките и да приемат отрицателната обратна връзка, защото са убедени във възможностите си да печелят. Тъй като са уверени във вероятността да побеждават, те виждат тренировките като път към положителния изход, не като наказание. За спортистите, тренировките имат значение. Печеленето често се крие в това да усъвършенстваш малките неща. Разликата при плувците, които са се класирали на Олимпиади, и тези, които не са, е, че първите преглеждат и подобряват множество малки процеси и практики.

4. Свободата да се концентрираш. Всеки голфър и тенисист знае, че човек трябва да следи с поглед топката. Губещите често се провалят още в мислите си. Победителите се разсейват по-малко. Голфърът Тайгър Уудс печелеше почти всяко състезание, в което участваше, докато не го застигнаха лични проблеми, които бяха последвани от загуби и на голф игрището.

5. Положителна атмосфера на взаимно уважение. За всички, които играят в отбор, победите улесняват изслушването и уважението между играчите, защото в края на краищата, ако печелите заедно, тогава приемате, че всички сте добри играчи. Победителите могат да поддържат високи цели и да се държат великодушно с другите. Губещите са по-склонни да обвиняват другите и да ги определят като посредствени, създавайки атмосфера на „сочене с пръст“ и вътрешни дрязги.

6. Солидна система на подкрепа. Зад всеки добре представящ се спортист или отбор стои екип от треньори, приятели и почитатели, които подхранват мотивацията. Победите разширяват кръга на поддръжниците. Загубите пък подриват подкрепата. Например мажоретките на един постоянно губещ университетски отбор по футбол в САЩ си тръгвали от стадиона в полувремето. Когато дори и мажоретките им не смятат, че те могат да победят, как може спортистите да се надъхат за следващия опит?

7. По-положително отразяване. Не става въпрос само за шумотевицата около победите, която разделя победителите от губещите, но и за по-положителната обща картина за миналото и бъдещето им. Победите осигуряват ореол, който кара всичко да блести. Загубите карат наблюдатели и анализатори да ровят за причините, довели до това, интерпретирайки както пожелаят миналото, което прави последващите загуби неизбежни.

8. Покани за по-добри партита. Победителите ги канят в Белия дом, в Бъкингамския дворец, на ключови конференции или изложения. Те получават достъп до мрежи и отношения, които носят ползи, поддържащи инерцията на победителите, като по-ранното получаване на информация или по-добри сделки. Кой кани губещите?

9. Самоопределяне. Победителите имат повече контрол над собствената си съдба. "Защо да се бъркаме на успеха?". Победителите биват оставяни на мира. Губещите пък привличат внимание в отрицателно отношение. Те биват обременявани с "помощ" — специални комисии, одити, прегледи, чести посетители. Освен това губещите прекарват времето си в срещи, вместо да се упражняват и да подобряват представянето си.

10. Последователност. Ако губиш прекалено често, се търкалят глави. Нови треньори, нови стратегии — както HP се лута между хардуер и софтуер или пък поредицата смени на главни изпълнителни директори на Yahoo. Текучеството консумира време и внимание. Повечето време прекарано в убеждаване на хората, оставя по-малко време за изпълняването на определен план. Трудно е да започнеш да печелиш отново, докато ситуацията не се стабилизира. Победителите имат лукса да прилагат дългосрочни стратегии и да планират системното им изпълнение.

Победните серии в крайна сметка свършват, защото победители могат да станат прекалено самоуверени, арогантни и самодоволни или пък защото конкуренцията задобрява. Лидерите обаче могат да надграждат над предимствата на победителите, да поощряват положителната нагласа, концентрацията, взаимното уважение, многоto упражнения върху детайлите и трайна система на подкрепа, която увеличава вероятността за успехи и успешни завръщания след неуспехи.