Източна Европа, чиито банки са най-зависими от чуждестранно финансиране в света, може да извлекат ползи в дългосрочен план от оттеглянето на западните банки, тъй като икономическите дисбаланси намаляват и оставят по-здрава платформа за растеж, пише Bloomberg.

Кредитирането в региона стагнира, според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). И докато това натежава над икономическия растеж, в същото време намаляват бюджетните дефицити и дефицитите по текущите сметки, както и външният дълг, подпомагайки местните депозитни пазари и предпазвайки региона от балони.

Чуждестранни банки като, италианската UniCredit SpA и австрийската Erste Group Bank AG, доминират банковата индустрия в Източна Европа, притежавайки три четвърти от активите. Инвеститорите се опасяваха, че оттеглянето на западните банки, които, според Международния валутен фонд (МВФ), са добавяли по около 1.5% на година към БВП на държавите в Източна Европа, до 2008 г. ще попречи на възстановяването на региона от рецесия.

Цената на застраховането на унгарските и полските държавни облигации срещу дефолт нарасна до 437 и 163 базисни пункта, в сравнение с 378 и 144 в началото на миналата година, показват данни на Bloomberg. Един базисен пункт се равнява на 0.01 процентни пункта.

Източна Европа не е първият регион, който трябваше да се справя с кредитен шок. Дерегулацията на финансовата индустрия в скандинавските страни доведе до кредитен балон, който се спука в началото на 90-те години, докато притокът на чужди капитали в Азия вдигна цените на имотите и акции, преди те да се сринат през 1997 г.

И двата региона трябваше да преминат през рецесии след това. Дори и при това положение, някои икономики отчитаха растеж в продължение на десетилетие, а дългът на шведските домакинства, например, падна до около 80% от разполагаемия доход през 1995 г., в сравнение със 140% през 1990 г. Вносът на Тайланд пък се срина, превръщайки търговски дефицит от 16 млрд. долара за 1996 г. в излишък от 2.5 млрд. долара пет години след това.

Скандинавските правителства, в това число и Швеция, са подобрили фискалната си дисциплина с излизането от техните кризи, според доклад на McKinsey Global Institute от януари, в който се казва, че това е предпоставка за икономически растеж.

Членовете на ЕС от Източна Европа вървят по същия път, като всичките планират да отчетат бюджетен дефицит в рамките на зададения от съюза лимит от 3% от БВП през тази или следващата година. Част от прилаганите мерки са реформа на пенсионната система в Полша и повишаване на данъка върху продажбите в Латвия.

Процесът на деливъридж може да се окаже положителен, стига той да се случва “постепенно” и “методично,” според Бас Бакер, ръководител на подразделението на МВФ за Източна Европа, и неговия заместник Кристоф Клинген.

Ползите включват и намаляване на външния дълг, което би понижило финансовите изисквания и би направило валутите по-стабилни, смята Бакер.

Кредитните притоци от Западна Европа, които спряха през 2008 г., помогнаха за повишаването на настоящите дефицити по текущите сметки. Дефицитът на Унгария достигна 7.8 млрд. евро през същата година, но страната отчита излишък във всяко тримесечие от вторите три месеца на 2009 г.

Източноевропейските банки все повече разчитат на спестяванията на местно ниво, за да финансират кредитирането, като средното отношение на кредитите към депозитите в регион падна до 101% през февруари, в сравнение със 120% през януари 2009 г., съобщиха в свой доклад през юни от Raiffeisen Bank International AG. Индикаторът бележи спад в Полша, Унгария и България, според данните на Raiffeisen.

По-бавният кредитен ръст е положителен за Източна Европа, смята Джани Папа, който ръководи дейността на UniCredit в Източна Европа. Правителствените ограничения върху кредитирането в чужда валута ще помогнат за намаляването на търсенето, като тласнат кредитополучателите към по-скъпите кредити в местна валута, което ще оздрави икономиките и ще пречи на създаването на балони при активите, казва той.

Преди фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. през 2008 г. икономиките в Източна Европа растяха средно с по 5% годишно, докато кредитирането скачаше с по 40% в Полша и Румъния, показват данни на UniCredit. Притоците на средства оттогава намаляха, тъй като западните банки продават активи и подсилват капитала си, за да спазят регулаторните изисквания.

Този отлив засилва опасенията, че икономическият ръст е под заплаха, тъй като дълговата криза в Еврозоната се отразява на търсенето на стоки, произведени в Източна Европа. Ръстът на БВП на страните в Централна Европа и прибалтийския регион ще бъде средно 1.7% през тази година, в сравнение с 3.5% през 2011 г., прогнозираха от ЕБВР през миналия месец.

Ръстът в Югоизточна Европа ще бъде 0.7%, или по-малко от една трета, в сравнение с темпа на растеж от миналата година, докато Хърватия, Унгария и Словения ще бъдат в рецесия, прогнозират от банката.

От средата на 2011 г. насам отливът на средства от Източна Европа достига “притеснителни нива,” според мониторинговата група на „Виенската инициатива“.

Чуждите банки са изтеглили средства, равняващи се на 0.7% от БВП на Източна Европа през третото тримесечие на 2011 г. и на 0.4% през четвъртото тримесечие, според групата. Отливът се забавя до 0.2% от БВП през първото тримесечие на 20121 г., но вероятно се е ускорил от тогава.

През май кредитирането след отчетена инфлация се свива с 16% на годишна база в Унгария, с 15% в Латвия и с 8% в Литва. Кредитирането бележи ръст от 3.9% в Полша и по-малко от 1.5% в България и Румъния, показват данни на ЕБВР.

И докато темпът на процеса на деливърдж е до голяма степен извън контрол в региона, тъй като случващото се в Еврозоната диктува действията на банките, евентуално завръщане към темповете на растеж от преди кризата би било неблагоразумно, смята Лучиан Кройтору, съветник на управителя на Централната банка на Румъния Мугур Исареску.

“Банковата система си научи урока и вече е по-предпазлива,” казва Кройтору. “Разбира се, имаме нужда от кредитиране, за да подпомагаме икономиката, но е много по-добре то да се случва с по-бавни темпове, много по-бавни.”