В началото на 2002 г. имотният пазар в САЩ все още е далеч от срива, който му предстои няколко години по-късно, но родената в Лон Айлънд, Ню Йорк Керъл Хьониг е изправена пред своя лична лична криза –– развод.

Съпругът й отива да живее с друга жена и нейната най-голяма грижа остава тяхната къща в холандски колониален стил, която притежавали от 1986 г.

Те посещават години на обновяването й, на изграждането на бунгало в задния двор и на построяването на гараж за две коли.

След като остава без дохода на съпруга си, Керъл не може да си позволи да живее сама в къщата.

По това време две от трите й деца работят и учат в колеж и единственото достатъчно голямо място, където да се съберат всички и което ги устройва като цена, остава апартамент под наем.

По това време Хьониг се занимава с организирането на събития за водеща издателска компания. Тя стисва зъби за около две години, докато нейна роднина не й казва, че планира да продаде къщата на леля си, която се намира наблизо.

Хьониг купува къщата, като успява да я ремонтира с помощта на свои приятели.

Четири месеца, след като отново става собственик на имот, Хьониг е уволнена. При това положение шансовете й да спести достатъчно, за да купи отново стария си дом, изглежда намаляват още повече.

"Използвах свободното време, за да помисля какво мога да направя," казва тя. "Предстоеше ми да публикувам книга, а едновременно с това започвам да извършвам консултантска дейност и да пиша на свободна практика. Нещата потръгнаха много добре."

Няколко месеца, след като вече работи за себе си, Хьониг има събитие в близост до стария си квартал. Тогава съдбата се намесва в нейна полза.

"Разбрах от предишните ми съседи, че старата ми къща щеше да излезе отново на пазара," казва тя. "Новите собственици дори не бяха свалили табелката с името ми от вратата."

Всичко това се случва през есента на 2007 г., но собствениците не искат да продават до следващата пролет. Пред Хьониг стои и въпросът с продажбата на къщата, която купува от своята леля.

До зимата на 2008 г. тя успява да продаде къщата и започва процеса по закупуването на стария си дом. За щастие, новите собственици били повече от нетърпеливи да продават.

"Те ми казаха, че така и не са почувствали къщата като тяхна," казва Хьониг.

До следващата пролет тя се връща отново в стария си дом.

"Едно от нещата, което бившият ми мъж ми казваше, е, че никога няма да мога да си позволя нищо без неговите пари," казва тя. "Не позволих на тези думи да ми навредят. Когато си върнах къщата, беше хубаво да знам, че съм се справила сама."