Колко филми и ТВ сериали сте гледали, в които млада жена по нощница тича през гората с обувки с високи токчета, за да избяга от лошия?

Тя винаги се спъва и пада.

Ако това ви кара да измърморите “това става само по филмите…”, тогава вероятно с интерес ще прочетете как от mentalfloss.com оборват 11 често срещани във филмите клишета.

Ето ги и тях:

Успиването с хлороформ

Често срещана сцена в много филми е “приспиването на неподозираща жертва чрез поставянето на парцал, напоен с хлороформ върху носа и устата й“. Дали обаче тази тактика би проработила наистина? Вероятно не. Първо, хлороформът започва да губи своята ефективност, веднага щом се смеси с кислород (а някои от тези злодеи по филмите прекарват доста време в дебнене на жертвата с подготвен парцал).

Второ, от хлороформа човек не изпада веднага в безсъзнание; в замисимост от размера и теглото на жертвата, на химикала може да са му нужни до 10 минути, за да укроти някого.

Падането през стъкло

Нито един екшън филм не е завършен, ако поне един човек не падне през някакво стъкло, след което става и си тръгва без драскотина. Преминаването през стъкло без получаването на рани определено е холивудски трик, за който трябва да има предупредителен надпис: “Не опитвайте това вкъщи!”. Счупеното стъкло има краища, остри като бръснач, които могат да минат през дрехи и плът като топъл нож през студен маргарин.

Дори и ако човек оцелее след преминаването през стъкло, той би имал толкова порязвания, че би изглеждал все едно се е изкъпал с кетчуп.

Експлодиращи коли

Независимо дали се случва по телевизията или на големия екран, изглежда всяко високоскоростно преследване с коли завършва, като поне една от колите се блъска и избухва в пламъци. Понякога пък автомобилът пада от скала и изведнъж избухва в пламъци без нищо да е предизвикало експлозията.

Бензинът има много тесни запалителни граници, а смесицата между бензинови пари и въздух трябва да е много специфична (между 1.4 и 7.6%) преди да се случи нещо, дори близко до експлозия. От бензина един автомобил може да изгори след тежка катастрофа, но много рядко би избухнал.

Амнезия

В по-старите ситкоми и анимационни филмчета често има герои, които страдат от амнезия и според сценария единственият “лек” за възстановяване на паметта им е да бъдат ударени по главата още веднъж. Според лекари обаче това е едва ли не е най-лошото нещо, което можеш да причиниш на някой, страдащ от амнезия. Мозъкът му вече е увреден, което е и причината за загубата на паметта, така че още един удар по черепа вероятно ще усложни нещата.

Отскачането назад след улучване с куршум

Колко ли на брой са филмите, в който човек отскача назад, след като е улучен от куршум? В истинския живот смъртта от един изстрел зависи от типа оръжие и муниции. За по-просто следващия пример е с пистолет. Дори и ако човек бъде улучен от упор с пистолет, той няма да се отлепи от земята и да полети във въздуха.

Ако един пистолет придаваше чак такава скорост, стрелецът също щеше да отскача назад. Единствените рани, които изваждат незабавно човек от строя (става въпрос за случаите, в който се строполясва на земята и не може да помръдне), са на мозъка или на горната част на гръбначния мозък. Дори и ако е уцелен право в сърцето, ще са необходими няколко минути, в които мозъкът все още изпраща сигнали “бий се или бягай”.

Заглушителят

Във филмите с Джеймс Бонд изглежда така, сякаш можете да застреляте някого в стая пълна с хора, след което да се измъкнете незабелязано, стига пистолетът ви да има заглушител.

Заглушителят обаче притъпява само тази част от звука, която е причинена от газовете в пистолета; въпреки заглушителя, куршумът си лети със скоростта на звука, а миниатюрният звук, причиняван от нея, все още е доста доловим. Когато се произвежда изстрел, барутът в патрона се възпламенява, при което, под въздействие на налягането на изгорелите газове, куршумът се изстрелва напред.

При излизането му от целта освобождаването на кинетичната енергия произвежда силен шум. Подобно на отварянето на шампанско, но много по-бързо и силно. Заглушителят просто има редица прегради и разширител, които осигуряват на газовете повече време, за да се охладят и разсеят, преди куршумът да излезе. Звукът от пистолет със заглушител е толкова силен, колкото и затварянето на врата на кола. Много по-тихо е от обичайното “бум!”, но определено не е и тихият звук, който се чува в шпионските филми.

Сцената на местопрестъплението

Кулминационната сцена на много полицейски филми е голяма престрелка, след която детективите са се надвесили над мъртво тяло, казвайки на униформените полицаи: “откарайте го в моргата и разчистете тук.” Минути по-късно детективите вече разпускат в местната кръчма. Разбира се, в реалния живот нещата не се случват по този начин. Всеки полицай, който стреля с оръжието си, трябва да остане там, докато някой от Вътрешния отдел дойде, за да разследва.

Той също така трябва да остане, докато специалистите по събирането на улики съберат всичко, от което имат нужда. Униформените полицаи също така биха се изсмели на заповедта да “разчистват” каквото и да било. Независимо дали става въпрос за убийство или самоубийство, след като ченгетата вземат каквото им е необходимо, собственикът на имота или заведението трябва да почисти.

Хакването на компютри

Забелязали ли сте, че по телевизията на детективите са им необходими три или повече минути, за да проследят телефонно обаждане, но ако се наложи, някой може да напише код, за да хакне компютър с цел проследяването на престъпник и го прави за половината на това време?

Програмирането изисква много сложни стъпки, в това число променяне на съществуващия код, тестване и т.н. Само изчакването на компютъра да свърши своята работа може да отнеме часове. Дори и най-добрият хакер не може да натисне няколко бутона и да стигне до защитените с парола файлове на някого в рамките на минути.

Драматичното удавяне

Във филмите давещите се жертви имат много време за драматично спасяване, докато ръкомахат и отчаяно викат за помощ. В реалния живот повечето жертви на удаване не биват спасени навреме, защото никой наблизо не осъзнава, че този човек е в беда. Давещият се човек обикновено умира тихо, тъй като не може да задържи устата си над повърхността достатъчно дълго или да си поеме достатъчно дълбоко въздух, за да вика за помощ.

Давещите също така обикновено не се мятат насам-натам из водата. Те инстинктивно изпъват тялото си като че ли се катерят по стълба и разперват ръцете си настрани, като че ли се опитват да натиснат повърхността на водата, за да се изтласкат нагоре. Поради тези инстинктивни реакции давещ се човек рядко може да се пресегне за хвърлен му пояс или подадена пръчка.

Надгробни камъни готови за час или по-малко

Показването на завършен, персонализиран надгробен камък със сигурност придава трогателност на всяка погребална сцена (и често се използва, за да покаже накратко, че “героят не е оцелял”). В истинския живот обаче са необходими минимум четири седмици след подаването на поръчка за завършването на надгробен камък.

В случая става въпрос дори за стандартна поръчка. Ако желаете нещо персонализирано или други специални доработки, може да са необходими 90 дни или повече.

Скоростно раждане

Жените са раждали доста преди телевизията да се появи и човек би си помислил, че сценаристите би трябвало да са се консултирали с някоя жена за целия този процес. Сигурно с изненада биха разбрали, че по правило, раждането не се случва три минути, след като водите на родилката изтекат.

На практика са необходими много часове, след като водите на майката изтекат, за да излезе бебето на бял свят. Средно около 12 часа, но има и случаи от 48 или 72 часа, особено когато става въпрос за първа бременност.