В министерството на икономическото развитие на Русия очакват, че към 2016 г. заради "шистовата революция" в САЩ Газпром може да срещне трудности при пласирането на синьото си гориво в Европа и отбелязват, че на вътрешния пазар все по-често компании, които са независими от държавата, му стават конкуренти.

Именно поради тази причина икономическото министерство съветва концерна да повиши ефективността на инвестициите и да съгласува тарифите си с профилните министерства, съобщи БТА.

Доколко всичко това е сериозно за Газпром? Негови представители неведнъж са заявявали, че САЩ едва ли ще успеят да започнат да изнасят шистов газ в Европа.

От друга страна, неотдавна бе съобщено, че Газпром, френската група Total и норвежката Statoil са решили да спрат разработването на огромното Щокманско находище в Баренцово море поради липса на данъчни облекчения в Русия и разногласия по производството на природен газ за транспортиране по тръба и втечнен природен газ (ВПГ). При това беше планирано щокманският газ да бъде изнасян за САЩ, които обаче вече нямат нужда от него.

Положението на Газпром обаче не може да се определи като безнадеждно. Преди време с пълна мощност (55 млрд. кубични метра газ годишно) заработи "Северен поток". Това е значително постижение в стремежа на Русия да направи Германия (Европа) още по-зависима от руския газ.

Освен това предстои съвсем скоро да започне строителството на "Южен поток", а това са още 63 млрд. кубични метра газ годишно. Така Европа ще бъде "обкръжена газово", а на проекта "Набуко" може да се сложи кръст и значението на Украйна като транзитна страна ще бъде сведено до минимум.

От друга страна, ЕС се старае да диверсифицира енергоснабдяването си, за да бъде по-малко зависим от руския газ. Затова Газпром трябва да търси други големи потребители.

Първи в този списък е Китай, който е ненаситен на енергоносители. Главният елемент в преговорите с Пекин е цената. Както отбеляза посланикът на Русия в Китай: "Ние сме готови да доставяме на Изтока, включително на Китай, не по-евтино, при не по-лоши условия, отколкото на Западна Европа".

Пекин пък се опитва да оказва натиск върху Газпром, пак с помощта на този шистов газ, чиито запаси в Китай били огромни. Само че на Поднебесната империя съвсем скоро ще й трябва повече газ, а засега в страната не може да се организира добивът на шистов газ. Поради това Сергей Разов (руският посланик в Китай - бел. прев.) е абсолютно уверен, че споразумение ще има.

Газпром гледа освен това и на Индия като на перспективен партньор. През май 2012 г. заместник-председателят на Газпром експорт Александър Медведев заяви, че компанията GazpromGlobalLNG вече е изпратила за Индия шест танкера с ВПГ.

"Виждаме в тази страна голям потенциал като потребителна на природен газ. Разглеждаме Индия като най-важен пазар за пласиране на ВПГ чрез нашите перспективни проекти", отбеляза А. Медведев.

А съвсем неотдавна компанията GazpromMarketingandTrading - дъщерна структура на Газпром - подписа договор с индийската GAIL за доставката на 2.5 млн. тона ВПГ годишно за период от 20 години. Като цяло, заслужава да отбележим, че ВПГ започва да придобива все по-важно място в бизнеса на Газпром: вече работи завод за ВПГ в Сахалин, а през 2016 година се планира да започне производството му и в Ямал.

Най-сетне, цената на газа постепенно се повишава в Русия. Разбира се, властите в страната няма да рискуват да я вдигнат до пазарното й равнище в угода на Газпром, но ако развитието на руската икономика (по-специално на промишлеността) бъде успешно, то нараства и търсенето на газ и Газпром ще получи допълнителни доходи.

Накратко, в средносрочна перспектива руският газов гигант вероятно ще се сблъска с по-остра конкуренция на световните пазари, но това по никакъв начин няма да го доведе до фалит.

При все това Газпром трябва да побърза със строителството на "Южен поток", с подписването на договорите с Китай и увеличаването на обемите на произвеждания ВПГ, както и със създаването на основа за борба с "шистовата революция". Още повече, че отношенията на концерна с Евросъюза напоследък се усложниха.

През септември миналата година Европейската комисия направи обиски в офиси на дъщерни компании на Газпром (основно в страни в Централна и Източна Европа) по подозрения в нарушаване на антимонополните закони на ЕС, а неотдавна Еврокомисията започна официално разследване по този повод.

Газпром бе обвинен, че саботира диверсифицирането на доставки на газ, възпрепятства свободните доставки на суровината и прилага несправедливо ценообразуване (включително и спрямо Литва).

Британският в. "Файненшъл таймс" написа във връзка с това: "Малката Литва, която изцяло зависи от руския газ, особено активно призова Брюксел да действа". Разбира се, прессекретарят на ЕК Антоан Коломбани заяви, че причина за разследването не са само усилията на Литва, но и мониторингът, който прави Брюксел на пазара, както и информацията, получена от играчите на пазара. При това той подчерта, че "ние сме заинтересовани от дългосрочни договори между Газпром и компаниите, на които той доставя синьо гориво".

Литовските чиновници се зарадваха много на решението на ЕК. Премиерът на страната Андрюс Кубилюс заяви: "Това е много важно събитие, което, според мен, може коренно да промени ситуацията на европейските газови пазари и поведението на Газпром, най-вече нашия район, а и в цяла Централна Европа".

В прессъобщението на министъра на енергетиката Арвидас Секмоkас бе написано следното: "Несправедливи цени на газа, икономически и политически натиск, нарушаване на конкуренцията - всичко това сме го изпитали на гърба си, защото бяхме сред първите, започнали практически да прилагат принципите на енергийната политика на ЕС. За това бяхме наказани с най-високи цени в Европа. Поради тази причина започнатото разследване на ЕС дава основание да се надяваме, че усилията на Литва ще помогнат на цяла Европа при създаването на прозрачен и ефективен енергиен пазар".

Реакцията на Русия при обявяване на решението на Еврокомисията бе остра. Газпром заяви, че самият той страда от недобросъвестна конкуренция, тъй като не му разрешават да купува газопроводи на територията на ЕС. Освен това концернът припомни, че е компания, създадена "извън пределите на юрисдикцията на ЕС".

Вероятно, искайки да подкрепи Газпром, президентът на Русия Владимир Путин подписа декрет, според който руските стратегически компании са длъжни да съгласуват действията си в чужбина с правителството, а то ще защитава техните интереси.

Нещо повече, на срещата на високо равнище на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) във Владивосток Путин заяви: "Съжаляваме за това, което става. (...) В значителна степен Евросъюзът субсидира икономиките на Източна

Европа. Сега, очевидно, (...) обединена Европа иска да запази политическото си влияние и затова ние да платим още малко. (...) Отдавна сме си изработили принципи - вече десетилетия работят принципи за формиране на цената - те са записани в дългосрочните договори и никога и от никого не са били оспорвани. (...) Много се надявам, че при делови и доброжелателен диалог - и искам да подчертая това - между нашите икономически субекти, между икономическите субекти и Европейската комисия ще бъде възможно да излезем от тази ситуация без загуби за двете страни". Сега не е толкова важно защо Европейската комисия започна разследването - важно е, че това разследване може да приключи.

Може и без резултат, но това е малко вероятно: ако някой много влиятелен в Европа е решил то да започне (жалбата на Литва в случая може да е била само допълнителен удобен предлог), значи този някой се надява на изгоден за него изход от делото.

С други думи, разследването на Еврокомисията стана основа за преговорите между ЕС и Русия (Газпром), които няма да бъдат леки (и двете страни имат тежки аргументи). По-скоро, както каза Путин, ще бъде постигнат някакъв компромис.

От гледна точка на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, която той изказа на конференция във Вилнюс на 14 септември тази година: "В средносрочна перспектива целта за по-голяма интеграция на пазарите на ЕС означава единно развитие на цените на газа на всички пазари. Мисля, че това е необходимо. В едни страни от ЕС цената на газа не може да бъде с 30% по-ниска, отколкото в другите държави от блока. Руските партньори разбират нашите правила, но не ги приемат напълно. Това е друга култура", отбеляза Йотингер.

Поради това ни се налага само да се надяваме, че резултатът от преговорите между ЕС и Газпром (Русия) ще бъде изгоден и за Литва, но не е изключено, че в крайна сметка тя ще си остане с това, което има, а в плюс ще се окажат влиятелните европейци и Москва.