Един от четирима млади българи на възраст между 15 и 29 години нито работи, нито учи или специализира. Тревожните данни са на Европейската фондация за подобряването за условията за живот и труд.

Феноменът носи на икономиката на страната ни почти 3 млрд. лв. загуби всяка година. Проблемът е общоевропейски, но въпреки това се чувстват разликите в развитието на отделните икономики.

В Холандия младите, които нито учат, нито се трудят, така наречените НИИТ (NEET) от английската абревиатура за трайно незает и необразован, е около 5% от хората в младежка възраст. В Швеция броят им не надминава 8%.

Междувременно, страните от юга са далеч по-засегнати от този феномен, отчитат евроинституциите. У нас положението е най-тревожно - всеки четвърти на млада възраст не може или не полага усилия да се реализира.

По думите на предприемача Димитър Мандраджиев тази тенденция е „социален и икономически бич”, защото последствията от нея са по-малко данъци, по-малко реализация и по-малко независимост за самите семейства.

Пазарът не търпи празноти и винаги ще се намерят хора, които искат да се трудят. Обикновено, от емиграцията. Пред младите хора у нас има множество проблеми, но и икономиката не създава условия и възможности за реализацията, смятат хората от реалния бизнес.

Едно от възможните обяснения дава финансистът Илия Вълчев: „Минималната заплата за един млад студент трябва да е поне 1500 лв., за да може да се издържа, да се развива, както е в Щатите.”

Има и трайно отказващи да работят. В някои страни, България не прави изключение, те просто не се включват в обществения и трудов живот.

В целия Европейски съюз групата на трайно неработещите и неучещи младежи се оценява на 14 милиона души, а загубите са за 3 млрд. евро - но на седмица, посочва Нова телевизия.