През следващия програмен период предвидените за България средства няма да са достатъчни за изграждането на 7 магистрали и седем скоростни пътя. За това е необходимо да се вземе заем от Европейската инвестиционна банка. Това призна пред bTV министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Другият вариант е магистралите да се строят и с бюджетни средства.

При подписването на споразумението за Дунав мост 2 с румънската страна през 2000 година е взето решението Букурещ да прибира таксите от пътния трафик по съоръжението, а България – от жп трафи, обясни още министърът в коментар на появилата се неофициална информация, че всеки автомобил, преминаващ моста, ще трябва да заплаща такса от 6 евро.:

Това решение от времето на правителството „Костов” е в ущърб на българската държава, като се има предвид, че тя финансира 80% от проекта, а трафикът на превозни средства е в пъти по-голям от този на влаковете.

Павлова, която изрази надежда, че все още има време тази клауза да бъде предоговорена, за да има по-голяма балансираност в приходите за България и Румъния от Дунав мост 2.

Навлизайки по-тясно в темите от своя ресор, Павлова призна, че инфраструктурата около Дунав мост 2 и в цяла Северна България като цяло са в окаяно състояние. Ведомството й обаче работело на пълни обороти и с ясни планове за подобряване на пътищата и изграждане на нови до края на този и през следващия програмен период за получаване на средства от ЕС.

„Започваме ремонти и рехабилитация в района – в ход са тръжни процедури за обходите на Монтана и Враца. Това са едни малки околовръстни, с които целим да извадим целия транзитен трафик от двата града. През март започва работата по тези проекти, като се очаква тя да продължи около година и половина”, обясни строителният министър.

Тя изброи и други ключови пътища, които се изграждат или ремонтират в северозападния район, така че до новия Дунав мост да се стига по-бързо и приятно. „ По отсечката Мездра-Ботевгтрад ще се построят, мостове и съоръжения като целят проект е за около 300 млн. лева. Ремонтираме прохода Петрохан, по пътя Русе-Шумен правим трета лента, а участъкът на пътя до Видин се проектира, за да се получи финансиране в следващия програмен период”, допълни Лиляна Павлова.

По думите й сега повереното й ведомство все още работи предимно в Южна България – по магистралите Тракия, Марица и Хемус. Въпреки това след 2013 г. „картата на Северна България ще придобие друго измерение”, увери Павлова.

В края на разговора Лиляна Павлова не скри, че има известни пререкания между нея и депутати от ГЕРБ по темата „презастрояване” на Черноморието. Тя защитавала позицията, че 100-метровата плажна ивица не бива да се превръща в строителна площадка по местата, където не е урбанизирано.