Възхищаваме се на младите предприемачи и знаменитости и често забравяме, че има и личности, които на 33 години в най-добрия случай са били обикновени хора, а в най-лошия- пълни неудачници. Ако наближавате тази възраст и се притеснявате, че все още нищо голямо не сте постигнали, следващите примери от различни сфери са доказателство, че всичко може да се промени за добро:

Чарлс Буковски

Детството на писателя е трудно. Ражда се в бедно семейство, често стада от побоите на баща си, още като тийнейджър започва да злоупотребява с алкохола. Когато Буковски е на 20 години, баща му открива първите ръкописи и ги изхвърля през прозореца заедно с други вещи на сина си: „Никой няма да поиска да чете такива л****“, безцеремонно заявява той... и се оказва прав: първите публикации на младия писател минават напълно незабелязани. На 32 той работи като пощальон. На 34 години е приет в болница, където едва не умира от силен кръвоизлив, причинен от честата злоупотреба с алкохол. Излизайки от болницата, Буковски решава да се върне към литературата. Днес той е смятан за един от най-значимите американски писатели. По сценарий на Буковски е сниман филмът Barfly с Мики Рурк и Фей Дънауей.

Ричард Фулър

На 18 години известният американски инженер, архитект и дизайнер Ричард Бъкминстър Фулър, известен като “геният-благодетел на човечеството”, влиза в Харвардския университет, но два пъти е изключван заради липса на интерес и безотговорност. Всеки път успявал да възстанови правата си, а в свободното време работи.

На 32 г. Фулър губи дъщеря си, която умира от пневмония. Обвинявайки себе си, той започва да пие и решава да се самоубие. Но не му стига смелост и Фулър се решава на отчаян експеримент със себе си: да види може ли един-единствен човек сам да направи нещо „добро за света и цялото човечество“. Премества се в Северна Каролина и там разработва проект, на който е съдено да направи революция в инженерната мисъл: геодезичния купол (на снимката е Купола в Монреал).По-късно правителството на САЩ наема Фулър са производство на подобни куполи за армията. През живота си американският архитект получава 25 патента, лауреат е на 47 международни и американски почетни премии в архитектурата, инженерството, дизайна, изящните изкуства и литературата.

Баба Моузес

Американската художничка Баба Моузес (Анна Мари Моузес) е родена, омъжва се и прекарва целия си живот във ферма, където се занимава със селско стопанство. Нейното хоби било да украсява дома си с направени от самата нея копия на скъпи предмети. С рисуване се захваща на 78 години, когато артритът започва да я мъчи и пръстите й не са толкова сръчни, че да майсторят. По това време нюйоркски колекционер забелязва нейни рисунки в селската аптека и ги купува. Само за година картините й обикалят щата Ню Йорк, а четири години по-късно те са пребродили света през Европа до Япония. Президентът Хари Трумън лично й връчва награда. За 100-годишнината на Баба Моузес списание „Лайф“ слага нейна снимка на корицата си. През 2004 г. картина на Баба Моузес, купена за 110 долара, е препродадена на търг за 60 000 долара.

Джон Сперлинг

Бъдещият милиардер и пионер на американското търговско образование се ражда в бедно семейство през 1921 г. Работи като моряк на търговски кораб, през 50-те години ще го видим като битник, а през 60-те- като преподавател в държавния университет на Сан Хосе. На 53 години Сперлинг решава да зареже всичко и да започне отначало. Напуска работа и се впуска в предприемачеството с компанията си The Apollo Group, управляваща университета във Финикс. Първият випуск от студенти, които се доверяват на новото училище, е едва осем души. Днес 91-годишният Сперлинг заема 236-о място в класацията на Forbes с лично състояние от 1.5 млрд. долара. Той е 71-годишен, когато Apollo става публична компания. Капитализацията й е над 5 млрд. долара. През 2008 г. компанията обяви, че за прием в Университета във Финикс се борят над 345 000 кандидати.

Харланд Сандърс

Харлънд Сандърс остава сирак на едва шест години. Върху неговите плещи пада домакинската работа, включително и готвенето. Когато след още шест години майка му се омъжва отново, бъдещият основател на KFC бяга от дома си и напуска училище. Единствената му възможност остава армията, но той се задържа там едва година. Следва цяла поредица от „митарства и блудства“ из различни професии и занимания. Чак на 40 години Сандърс има капитал, с който да реализира мечтата си: малка столова към работилница, в която да предлага домашна храна. Славата му бързо расте и завладява щата Кентъки.

Сандърс е на 65 години, когато продава първия си франчайз на бъдещия си конкурент Макдоналдс, а през 1964 г. продава компанията си за 2 млн. долара. Сега KFC има над 15 000 ресторанта по света.