В София живее над 16% от населението на България или 1 263 328 души (според преброяването от 2011 г.) То е разпределено в 24-те района на града. Най-големият квартал е „Люлин“, следван от „Младост“.

Предполага се, че най-ранното заселено място в София е било около все още функциониращия Софийски минерален извор. Средновековна София се е развивала основно в северозападната част на модерния център, докато след Освобождението градът е развит и на югоизток. Тогава административния център на столицата е изместен на днешното му място - около Народното събрание.

Заради минералните извори, които се намират в тях, изобщо не е чудно, че едни от първите софийски квартали са „Овча купел“, „Княжево“ и „Горна баня“. Ето историята на първите населени места в столицата:

„Красно село“

Това е един от малкото софийски квартали, чиято история е съвсем ясна още от времето на първите заселници. Първият постоянен жител в района е Димитър Гергов, роден в Панагюрище. След Априлското въстание той бяга от там със семейството си и се установява в покрайнините на София.

Гергов решава да се установи на мястото на днешния квартал „Красно село“, купува земя, на която построява малка къща и започва да изгражда около нея стопанство. По това време територията на квартала е част от село Бояна.

Нещата се променят през 1900 г., когато започва строежът на трамвайната линия София — Княжево – една от първите трамвайни линии на Балканите. Девствената природа и удобството на трамвая довеждат нови заселници. Кварталът все още си няма има и затова жителите му решават да се допитат до Иван Вазов – той предлага две имена — „Калояново“ и „Красно село“. Жителите избират второто.

„Лозенец“

Старото име на местността е Корубаглар (на турски: лозя в гори). До Балканската война кварталът е незастроен. През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика. По време на бомбардировките на София това е една от най-пострадалите части на града.

След това общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци и преселници, които оформят кварталите „Долни Лозенец" и „Горни Лозенец". Около днешния площад „Журналист“ се оформя квартал на интелектуалците – там живеят Елин Пелин, Валери Петров и Михаил Андреев.

„Люлин“

В средата на 60-те години на „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него.

Проектът за района е изготвен и съгласно плана, комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района.

Строителството в комплекса започва през 1973 г., а около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10.

„Княжево“

Клисура е автентичното старо име на селото, познато днес като квартал „Княжево“. През турско време е известно като "Бали ефенди" и има три махали: "Клисурска" махала – под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска. Населявали я най-старите княжевски жители. Занимавали се със скотовъдство и дърварство.

"Бали ефенди", която минавала за централна, с много постройки около банята. Тук се намирали дюкяни, кафенета, халища. На отсрещния край, над реката живеели черкези, които пазели София от злосторници. Тази махала се наричала "Черкезка".

От Бали ефенди през 1881 г. населеното място е преименувано на „Княжево“ в чест на Александър Батенберг. То се е числяло към „Бояна“ до 1914 г. От 26 април 1958 става квартал на София.

Кварталът е един от най-добре развиващите се през годините. В него са построени първата спиртна фабрика у нас, след това първите пиворавни фабрики, открито е първото Държавно занаятчийско училище.

„Княжево“ е първото селище, след София, което се сдобива с поща. На негова територия се построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Тук е открита първата Държавна мина за добив на живак и е учредено първото туристическо дружество у нас "Алеко Константинов".

От квартала тръгва и първият софийски трамвай - "Петицата" София -Княжево-София. Тук е създаден първият държавен Български разсадник, както и първата Школа за запасни офицери в България. „Княжево“ е първото електрифицирано селище в България. На него e изградена първата ски-шанца в страната, а впоследствие и първият кабинков лифт.

„Редута“

Името на квартала произлиза от турската „табия“, укрепен форт с батарея, строен след Кримската война през 1856 г. за отбрана на София. В началото на ХХ век е представлявал обширен хълм с много ливади. Скоро обаче е започнал да се заселва с хора и е бил обявен за квартал. Известно време е служел и като военен форт. Под квартала е построен огромен бункер, който се е използвал за последно при бомбардировките през Втората световна война.

„Захарна фабрика“

На 28 ноември 1898 г. на четири километра вън от тогавашна София, в северозападния ъгъл на мястото, където се пресичат жп линията София - Кюстендил и пътя София – Ниш, е открита захарна фабрика. Впоследствие тя дава името на бъдещия софийски квартал. Първоначално той се превръща в работнически – на негова територия са построени 350 работнически апартамента.

„Гоце Делчев“

Кварталът е основан през 20-те години от българи бежанци от Битоля. Първото му име е „Тухларна фабрика“ или „Тухла махала“ (Тула маала), защото на територията на Южния парк се е добивала глината за тухли. Откритата кариера за глина под болница „Лозенец“ се вижда и днес.

"Надежда"

Район „Надежда“ е един от най-старите райони на София. На мястото на днешния квартал до 1906 г. е имало само голо поле, пресечено от шосето София-Лом. През 1905–1906 година се появяват първите къщички.

Името е дадено в чест на най-малката сестра на Цар Борис III — Нейно Царско Височество княгиня Надежда. След построяването си кварталът първоначално е имал 6 микрорайона. Впоследствие обаче последните две части („Надежда-5“ и „Надежда-6“) престават да бъдат част от него и са преименувани на сегашните ж.к. „Връбница-1“ и ж.к. „Връбница-2“.

Снимки: Уикипедия